ПЯСЪЧЕН  ЧАСОВНИК
                        на арх.Дечо Карабелов
                     
Животът наш,струя в Часовника пясъчен,
Палитра  картинна  Размисъл разкри.
От древност дълбока ний,пласт подир пласта,
с Разум все търсим човешки следи.

Гадае творецът:-Где този път води?
Нима към умираща в пепел звезда?
Нима към безплодна вселена самотна?
Нима към пожар от взривени ядра ?

От тях ли запален ридай хоризонтът 
и Бялото слънце се стапя от жар ,
че Власт на насилник с глава на Мормона
разтапя  мечтата-крила  на Икар.?

Че влъхви световни очакват  Я с трепет,
че ТЯ предвещава Армагедон,
че Земята, удавена в огън и пепел
се моли за милост пред Златния трон.

Часовникът пясъчен помни Потопа,
помни Атлантите - наши предци.
Той сочи как в Пасха сто идолни блока
овековечават отминали дни.

Как Содом и Гомор наказал Творецът:
-Анатема !  Блудство , порок и войни 
потопът ,изпратен от него отнесъл.
На Ной само рекъл :-Живот съхрани!

Изсипва Часовникът пясъкът вечен.
Кълбата  си през поколение върти.
Отправя художникът поглед далече.
Палитрата търси бъдните дни.