МЕНДЕЛСОВОВИЯТ МАРШ

                        В навечерието на лелеяната сватба ,
                        на пожар ме викнаха нощес.
                       Младоженци не заварих . Вместо радост-
                        сумрак, тишина и тръпна  вест.
                  
                       Не , не срещнах бъдната невяста,
                       а майка  й - блуждаещ призрак блед,
                       а татко й- във точката  прехласнат
                       и вкамененият им бъдещ зет.

                       Лекар съм ,отбягвал съм предчувствия.
                       И вчера  в този дом съм бил.
                       Можех ли обратът да  допусна ?
                       ...Празникът се в миг изпепелил!   
 
                       Мойта грижа крехка - спяща  фея- 
                       бездиханна сред букетите цветя,
                       в непробуден сън  отвеяна
                       ме посрещна край сълзите на свещта.

                        "Менделсонов марш"-заветна плоча
                       в едновремешния иглен грамофон
                       напразно чакаше таз сватба незапочната
                       сред потъналия във покруса дом.

                      Всички знаехме- фатална диагноза.
                      Дни броени.Знаеше и Тя,
                      но мечтата Й за сватбен марш сред рози
                     бе по- силна даже от смъртта.