/педагогическа поема /
-Назначаваме те за редовен учител в село Манолич,Карнобатска околия.Губиш правоспособност, ако не започнеш веднага.Нямаш право да кандидатстваш във
ВУЗ.Така ,че яви се там ,където си разпределен .Отбий си дълга ,както се казва!
-А после?-питам аз.
-После- в казармата.!Военна служба!Също дълг!Също- без отлагане!
Хубавичко се наредих!Съучениците-следват в София,а моя милост ще блее баирите.Адио ,сони ди глория!Сам се насадих на пачите яйца!Тарикатите отидоха по околийските гимназии-за по- висок успех..Написаха им хатърките.Влязоха в университета без изпити.А аз – в Учителския институт-две годинки , а оттам-селски даскал.
Тъй ми се пада!Отмъстиха ми засегнатите даскали!Отгризаха ми от пълния бал осем стотни и чао!Дойде ли ми акълът в главата?Трай ,коньо за зелена трева.!Карай- да е весело!!Четири лазарника като нищо ще минат.!И сказал капитан:Ещьо не вечер !
Нямаше как!Заминах за Манолич.Щурмувах баира откъм Подвис с куфара в ръка.
Няма автобус.Настаниха ме в оборотна квартира.Оттам-в училището.Такова чудо не бях
сънувал!Половината къща- училище , а другата половина-селска джамия ,моля ви се!
В двора-дървено скеле.Ходжата се качва на върха му и оттам пее.Това му беше минарето!
Директорът ми назначи часове по география ,по физическо , по руски ,по химия .От това
имали нужда.Не можело точно по специалността-история.Тъй било по селата.
Както и да е!.Адаптирах се.Няма как.Учил съм ги тия предмети в училище. Сега само ще
приложа принципите на педагогиката и готово.Фасулска работа!Да,обаче Не!Как се обяс-
нява на деца ,дето почти не знаят български?.А пък аз-даскалът не зная турски.Хората в Ма-
нолич бяха преселници, дошли чак от Родопите и то наскоро.Неуредици-колкото щеш.
Представяте ли си ?–По ХИМИЯ да научиш такива ученици ЩО Е АТОМ и ЩО Е МОЛЕКУЛА? Вдъхновение ,търпение и развинтена фантазия-дал ми господ.След часа по физическо следваше часът по химия.Занесох на урока футболната топка.Развързах връзките над отвора за помпене.Изпуснах въздуха.Взех пет-шест от бакелитовите/ неразливаемите/мастилници и ги пъхнах вътре .Дадох нагледен пример: - Тази топка прилича на молекулата.Тези мастилници вътре ,ако завъртя топката, ще се въртят като атомите. А въздухът между тях – това ще е междумолекулярното пространство.
Не знам колко са ме разбрали учениците ми,но оттогава нататък ,когато играехме с футбола в часа по физическо ,те си подвикваха:-Подай ми малекулата ,Юсеине! А пък в час често се случваше някой да ме помоли:-Дургарю учител , атомът ми няма мъстило.Може ли да пиша с молив?
По ГЕОГРАФИЯ трябваше да ги запозная с понятието ХОРИЗОНТ. Реших да онагледя сухия материал . После да им кажа дефиницията и така постепенно да я затвърдя с повторения .
Като изпитам най- напред по- будните деца и постепенно- по- слабограмотните.Изведох целия
клас на двора.Някои даже се покачиха на скелето-минаре.Показах им аз хоризонта ,небето над него,земята под него.
-Какво виждате там, в далечината?-ги питам.
-Баирът!-отвръщат двама- трима.
-Добре-казвам.-А баирът е направен от земя ,нали.?
- Анджак !Топрак й викаме ние на зъмята.
- Така.А отгоре ,над земята какво има ?
-Въздух!-Отговаря единственото българче Кънчо-моята надежда и опора/.Как да повярвам ,че е изключван от всички околни училища?/
-Да.- Казвам.-Точно така ,защото този син въздух се казва...
- Небе !-пак Кънчо пръв реагира.
Време беше да изградя дефиницията за хоризонт.
-Виждате ли ,там как земята /топрак/ и небето се допират.Сякаш, че там има черта ,тоест
линия.Нали сте ходили на баира?Има ли такава линия там?
-Йок ! …Няма ,хич няма !
-Значи тая черта/тази линия/ е измислена?
-Брех!Хем я има ,хем я няма чартата!-Цъкат с език моите питомници.
-Точно така.-Казах и пристъпих към дефиницията:МИСЛЕНАТА ЛИНИЯ ,КЪДЕТО ЗЕМЯТА И
НЕБЕТО СЕ СЛИВАТ СЕ НАРИЧА ХОРИЗОНТ.Повторих и потретих дефиницията . После с моя
помощ-Кънчо ,още две – три по-окумуш деца.Зарадвах се . Сам се похвалих:-Браво,човече!
Бива те за педагог.Хем- нагледно ,хем- последователно.И – от простото към сложното . Ит.н.
- Време е- си казвам – да се уверя, че и най-изоставащите са разбрали дефиницията.Огледах
класа. Там, на последния чин се беше сгушил като мокро врабче Мехмед от село Пчелин.
-Хайде , Мехмед!Стани и кажи дефиницията.! Стана той , гледа в една точка.Пълен гипс!
Хайде!- казвам:-АЗ ЩЕ ТИ ПОДСКАЗВАМ ДУМА ПО ДУМА. ТИ ЩЕ ПОВТАРЯШ СЛЕД МЕНЕ.Става ли? Започнахме диалогът:
- МИСЛЕНАТА …-Мехмед след мене повтаря:-МИСЛЕНАТА ; , ЛИНИЯ -….ЛИНИЯ; , КЪДЕТО -….. , КЪДЕТО; НЕБЕТО-..НЕБЕТО; , И ЗЕМЯТА …И ЗЕМЯТА ;, …СЕ ПРЕСИЧАТ …СЕ ПРЕСИЧАТ;, СЕ НАРИЧА-…СЕ НАРИЧА; , ХОРИЗОНТ-..ХОРИЗОНТ;. А СЕГА ПОВТОРИ ГО САМ…!А СЕГА ПОВТОРИ ГО САМ!-продължава Мехмед като папагал.Идваше ми в земята да потъна.Язък- за барута!
Как може човек да забрави, че е бил селски даскал в турско-българско училище през
Шейсетте години.? Я да ви поставя аз задача с повишена трудност.Напишете ми на РУСКИ ЕЗИК думата ОВЦА С ПЕТ ГРЕШНИ БУКВИ!.Предавате се ,нали?Няма да ви мъча. Ето как го написаха моите ученици на контролната работа :УФТСА/това е манолички български/ , а на руски превод : ЪФТСЪ.Ако щете ми вярвайте!Видях такъв куриоз.Честна дума!
Петдесет и пет години оттогава.Все нямам време да отида до Манолич. Казаха ми , че имали
четиретажна гимназия ,нови хубави къщи ,шивашка кооперация и т.н.Къде ли е сега Кънчо?
Защо пък да не е и директор на новата гимназия ?
.
·
-Щ е преподаваш по география,по физическо, по химия и ..т.н.
-Ама аз, такова, имам специалност история ,руски език..
-Засега карай така .Имаме преподаватели по специалните ти предмети.