Пуста зала -   След битка- арена.

                        Пристъпям на пръсти, безшумно.

                            Дежурните   где   ли  са  сврени ?   

                                Интензивно- за пръв път- безлюдно.

                         Тишина , с тебе дума не мелим

                              пред   безлюдните  ледни постели,

                                 Бихме   глъчка   дори   предпочели

                                     пред  монитори , времето   спрели.

                        Ти ли мълком опразни леглата?

                            Там съзирам –от теб отпечатък

                               в  завивките  , свити   от  гърча,              

                                  живота без жалост- прекършил.

                      Т и ли капката спря в абокятът -

                          с тоз съсирек - сълза във иглата?

                            Т и Зиг -Загът ли спря в  Е-КА-ГЕ-то.

                                Ти  ли , казвай ,  задави сърцето?

                        Тишина - ти, мой  глас   осезаем-

                            - на   безсилната  горест - хазяин.

                               Тишина, ти  си  мой   самоупрек,

                                   Мълком с теб сме дежурни- до утре.