Потребителски вход

Запомни ме | Регистрация
Постинг
13.10.2016 14:47 - СРЕЩИ С ХРИСТО ФОТЕВ
Автор: zdravkoandronov Категория: Забавление   
Прочетен: 353 Коментари: 0 Гласове:
2



                           СРЕЩИ  С ХРИСТО ФОТЕВ

 

            Три  личности ,загрижени за здравето на поета ,ме свързаха с него –Недялко  Йорданов ,

Доц. Георги Чалдъков и Димитър Еленов.Имената им са достатъчно популярни за да ги представям аз. Естествено е ,че всички ние сме бургазлии и се познавахме отдавна.Не съм

 се подвизавал като деец на културата.Отзовавах се в ролята на лекар.Христо имаше стомашни

проблеми и затова съм бил и подходящ  да бъда консултиращ  в тази насока.

 

   З а пръв път го посетих у дома му преди много години по молба  на моя приятел и съквартирант  от студентските години Недялко Йорданов.Тогава Христо живееше в малките блокчета ,които са в близост с хотел „Космос”.Заварих го на легло ,доста изнемощял ,но вече  преодолял поредната коремна криза.След  лечение в  хирург.  отделение  заради активирана язвена  болест  няколко години преди това ,той вече бе осъзнал ролята на венозните вливания

на лечебните разтвори.Доверил се бе на м.с Пенка Славова, негова възторжена почитателка.

И аз полюбопитствах/ много предпазливо /за новите му съчинения.Изненадах се ,че в най-

 скоро време  щял да публикува нова книга./Така казваше той-Книга,а не-  стихосбирка./Оказа се ,обаче че няма написано нищо- както се казва- черно на бяло.Останах  изумен от обясне-

нието-че всички стихове са в ума му ,почти докрай шлифовани-не само ред по ред , а дума по дума.! Тоест ,че всички корекции и редакции са виртуално направени от него- в завършен вид.Нищо- върху чернова!Уникален поет!А в  рафтовете на домашната му библиотека-ни един  екземпляр от неговото творчество.Всичко раздадено и подарено на почитатели и приятели.Единствената стихосбирка на етажерката беше  от Стефан Пейчев-негов съкровен приятел.

 

         Втората ми визита беше в жилището във високите блокове на  к-кс Зорница.Учудих се,

че  беше предпочел да лежи върху дюшек ,постлан направо върху паркета. На стената зад

 него –много хубав голям портрет от фотографа- художник Георги Пенков-.Не се учудих,че не беше в рамка , а с прегънати  краища.Артистична небрежност.Христо така се и изразяваше”: Аз вървя срещу легендата за себе си”.Отново беше под грижите на м.с.  Славова.Този път разговарях и с Уляна.Чувствах  се  вече по- близък и си позволих по- дързък въпрос.Явно беше ,че той  водеше крайно нездравословен начин на живот. Новата криза изискваше от мен ,като лекар, по- настойчиво  да изисквам поне елементарна грижа за здравето му.Аз  вече се бях уверил ,че беше прекратил алкохола поради болката  в панкреаса.Знаеше се , обаче ,че бургаските бохеми му бяха най-верните  другари ,влюбени в него.Те го чувстваха като свой – по душа и сърце.Че той е неотделима част от тях.Той до късно през нощта оставаше в тяхната компания.Попитах го:-Животът ли им изучава -както Жоржи Амаду    в романа„Старите моря-ци”? А Христо не доспиваше,изтощаваше се , не се хранеше редовно.Затова дори много внима-телно го упрекнах ,че вероятно не му остава време да пише творбите си . Отново бях изненадан ,когато помоли жена си Уляна  да ми покаже непубликуваните му ръкописи.Това беше неве-роятно!.Една голяма папка с повече от стотина  печатни листа стихове-предимно поеми.После,  в бъдещите му книги  на много места  имаше текст:”- Из  …еди коя си поема.” Каква взискателност! Само най-стойностното  публикуваше-избрани откъси от тези творби.

 

        Третата среща беше заради един рецитал на курсистките-медицински сестри по негови стихове.Артистът Димитър Еленов режисираше рецитала.От  мое име,като директор на Меди-

цинския институт ,го поканихме на генералната репетиция.Отново бях изненадан! До каква степен  Еленов познаваше поезията на Фотев!.Всяка дума бе взискателно обяснена и внушена на рецитаторите.Те произнасяха  словата възторжено,но с овладения патос , възприет до нюансите  му чрез интелигентния прочит на артиста. Абсолютно одобрение от страна на поета.!Изумително творческо сливане!Незабравим спомен!Истински тандем!

 

      Още една среща с участието  на Еленов. Този път – къщата на Геро- театрален декоратор.

Болезнена криза беше сковала Христо на легло в този гостоприемен дом.С много усилия успях да го изправя на крака отново.Там се състоя забележителна среща.От София се завърна

 Димитър Еленов. Паметна вечер!. Бяха одобрили някакъв  ръкопис  на Фотев –нещо като

 театрална разработка по Стендал.В продължение на  цял месец  Еленов е записвал мислите

на нашия поет и възнамерявал след одобрението на текста в София ,да направи театрална

 постановка  в Бургаския театър.Доколкото разбрах ,одобрение  е било дадено.Куриозното

 беше ,че Еленов  се беше завърнал от София незабавно,въпреки ,че му откраднали предното

 стъкло на колата.!И досега немога да си представя  друг човек с подобен ентусиазъм.Да пътува

вечер ,в студеното време,брулен от насрещния вятър.Нямал търпение да изчака до следващия ден- за оборудва колата  с ново предно стъкло.Представяте ли си каква  задушевна връзка ги е свързвала!Жалко ,че постановката  не е била реализирана.Такова вдъхновение не бях срещал.

 

 

         Четвърта и последна среща.По телефона ме извикаха по спешност.Христо Фотев –пред Съдебната палата.Прилошало му след делото за къщата в Равадиново. Загубил  дар слово. Еленов се сетил за моя милост. Дойде с колата си в отделението,заведе ме на място. Христо стоеше до една маса .Около него-приятели ,разтревожени ,объркани, безсилни да га накарат  да се оживи , да излезе от този ступор.Той ,обаче, явно ,че ме беше очаквал,защото  без всякакви уговорки,се съгласи  да  го  заведа  в нашето гастро-ентерологично отделение.Това беше най- дългото ни съвместно присъствие.Настанихме го в една самостоятелна стая-на спокойствие,макар и при скромни  удобства.Съпругата му Виолета се грижеше да не го безпокоят външни лица.От медицинска гледна точка ще спомена ,че се касаеше за поли- органна недостатъчност-тоест да бъде под грижите на медицинско  учреждение с по- голям потенциал от н ашето бургаско  отделение.От Варна - ВМИ се отзова Д-рЧалдъков- верен приятел и почитател. Доставиха медикамент от там- неврологично лечение.Но нуждата от комплексна терапия  за по- продължителен период ме   накара да потърся съдействието  на Съюза на писателите. След личен разговор с Николай Хайтов  бе уредено настаняването му в ВМА-София.На раздяла  Христо Фотев ми подари последната си книга” Аполис” .Той ми изтълкува така нейното  странно заглавие:.” А”-  е отрицателна частица ,/тоест като „Без”/,а думата „ПОЛИС”-означава Град. Така  ми стана  ясен подтекста на това заглавие-Човек останал без своя град !!

       .А Христо Фотев  с цялото си творчество  патетично беше заявявал,че  е ЖИТЕЛ НА БУРГАС !




Гласувай:
2



Следващ постинг
Предишен постинг

Няма коментари
Търсене

За този блог
Автор: zdravkoandronov
Категория: Поезия
Прочетен: 152437
Постинги: 256
Коментари: 31
Гласове: 98
Календар
«  Март, 2024  
ПВСЧПСН
123
45678910
11121314151617
18192021222324
25262728293031