Потребителски вход

Запомни ме | Регистрация
Постинг
14.07.2016 16:21 - ПОЖИЗНЕНИЯТ НОСИТЕЛ НА ЖЪЛТАТА ФЛАНЕЛКА
Автор: zdravkoandronov Категория: Забавление   
Прочетен: 402 Коментари: 0 Гласове:
1



                                 ПОЖИЗНЕНИЯТ НОСИТЕЛ НА ЖЪЛТАТА ФЛАНЕЛКА

      Казах вече ,че тя е като Златния Скункс.Награда,от която бягаш ,защото доста понамирисва.

Защо” прецизната комисия „единодушно одобри задочната кандидатура на Ферети?Незабавно

 ще кажем ,че той никога , никого, за нищичко не е излъгал,не се е хвалил и изтъквал. Оня

изтърканият лаф:”На мравката път прави” му пасва от раз.Добре де- ще попитате-тогава по

 какви критерии му е присъдена безсмъртната награда ?Значи този човек хал- хабер прилика

 си няма с локумджии като Барон Мюнхаузен ,като Хитър Петър и прочее.Най- вече затова,че

Ферети  е жив- живеничък  и работи до днеска ,бас държа!Деликатно и съвсем поверително ще ви осведомя ,че наградата не е обявена пред широката публика от етични съображения.

    За какво става дума ,впрочем?Ами…за световен рекорд.Двайсет и пет годинки !Как ви се

 виждат?Ей сега го виждам как пристига в нашата група.Стиснал  сурият  черен калпак /зна-

менитата капа!/под дясната мищница.С безсмъртните   „записки по всичко”-под лявата мишница.С оня, големият кожух,сгънат на четири ката /.Него ,пък, с коя ръка го притискаше,

не знам./Ами бялата престилка?Облякъл я мокра- мокреничка връз сакото си!Ако щете  ми

 вярвайте!.Няма лъжа ,няма измама!Цялата манта намачкана- като   гофрети, като  баклавички.

Изстискал я човекът.Решил да я изпере – като за първа среща с поредната нова група колеги.

Инак си беше чистник сиромахът.Но тази картинка е незабравима. От  долните ъгълчета се

стичаха все още последните ,/най- срамежливите/ капчици вода.

      И този образ цъфва  пред нас в голямата болнична стая на Вътрешна клиника.!Към края на

 учебното занятие на вратата се появява незабравимото видение.ФЕРЕТИ!Мъж на възраст -53-54  лазарника ,гологлав,усмихва се благовъзпитано и тръгва към масата ,около която е насяда-

ла нашата студентска  група. Асистентът спира да говори.Помисли го за ранобуден посетител,

промъкнал се някак между капките,тоест през охраната на входа.

     -Вие,другарю,май сте подранили.От единайсет часа е свиждането.

Нашичкият  с най- невинен вид му заобяснява ,че той бил студент от …нашата група ,моля ви се!

     -Как се казвате?-Пита асистентът и проверява списъка на групата.

    -Фердо Средков Фръков  от Медковец ,другарю асистент.

Наистина го имаше в списъка.Ние смятахме ,че се е отказал.Вече минаваше средата на семестъра.Асистентът си погледна часовника и се усмихна:

     -Н е си ,май ,от ранобудните. Добре, че останаха пет-десет минути , че да се запознаем.

   -Никога не е съвсем късно!-Подметна Пепо Чатракът ,зевзекът на групата.-Заповядай 

 до мен.С тебе сме си лика-прилика.

    Разбрахме му Одисеята по- късно. Борил се човекът с живота.Доктор да стане!-Такъв

 бил завета на баща му. Доста едри парици му коствал студентът по медицина.Две- три

 години – в България ,не знам колко години –в Чехия. Май , че и в Полша ?/Да не ви излъжа само ,но си спомням ,че по време на една сесия търсеше партньор ,защото Ванда ,полякинята ,

му дошла на гости с още една приятелка..Нали ме разбирате?/

     Един тъжен ден Ферети трябвало да си прибере партакешите.А как се напуска тая Златна

 Прага?Там  шлифовал сервитьорския занаят.В най- луксозните заведения-изискан ,спретнат учтив , педантично точен , но винаги-възнаграден с щедри бакшиши –от благодарните клиенти.Два чужди езика- чешки и немски-прилично усвоил.Уви,  книжовния  му български-с изобилна гарнитура от врачанска салата.Може би затова   легендарната папка беше издута най-

вече  от чешко- немския речник.

        Т а затъгувал вечният студент. Как се живее в тая обрулена България?.Че и таткото ,май ,

 се споминал.Почесал се по врата ,позавъртял се тук- там и …беж –през югославската граница.

Спипали го ченгетата и хайде-в Белене.Много- много на тая тема не му се приказваше, ама

 разбрахме, че и без покрив се е случвало да осъмва.Както ида е-мечтата си е мечта. Заветът

 бащин му бил пътеводна звезда.Не се надявайте да ви изброя всички митарства- кога , с кого

 и как?Общо взето- едно беше ясно ,че е бил на самоиздръжка и без стипендия.Кладенци

 копал , бетон заливал ,вино от техния край продавал.И келнер, разбира се , е бил.Даже в Руския клуб и  в Чешкия културен център.Е ,кога да посещава лекции?Как е презаписвал отново?Неведоми истории.Никого не съветвам да му подобрява рекорда!

      Един ден цялата група колективно избягахме от лекции .Решихме да гледаме чешкия филм

„Старци берат хмел” Е, и ние се посмяхме , но Ферито беше неудържим. Кикотеше се след

 всяка реплика , подскачаше от стола, заливаше се от смях.Изведнъж всички се слисахме.

Като се изправи тоя мъжага, затъмни  лъча на прожектора,хвърли си шапката високо ,до тавана на киносалона.Цялата публика видя  летежа на шапката ,изобразен на екрана.Дръпнахме го да си седне на стола .Той се усети и викна с пълен глас:-Кам ми капата ???...Незабравимо!

      А защо го кръстихме Ферети?Вече по- целенасочено го заведахме на филма „Дяволът”-

с Алберто Сорди. Героят му –Ферети ,леко смахнат турист в скандинавието ,попадна в сауна заедно с  някакви голи блондинки. Не само на артиста изтекоха очите , ами и на нашия Фердо.Пак имаше сцени на изумление и възклицания.Оттогава си имахме в нашата група местен Ферети.

     Един –единствен път му завидяхме.В края на всеки семестър болният проблем беше оправданието на направените отсъствия.Какви ли не трикове?Подправени печати ли не щеш,

фалшиви болнични листи ,военни комисии..Наредили сме се на опашка пред катедрата на професора. Всеки тихичко си репетира алибито и умира от страх,че ще го изобличат.Само

 Ферети ,като никога ,е дошел в залата.Но не чака на опашката.Седи си кротко на скамейката и

 както винаги ,минава последен.След тежката битка за професорския подпис , ние си ближем

 раните ,утешаваме неуспелите.Професорът погледна към Фери .

    -А вие ,колега ? Не си спомням да съм ви виждал на моя лекция.

Така му каза!Готов съм да се закълна!Това значи:Никога няма да ти разпиша книжката .!

Не , ама  Да!Не знам какво му каза Нашичкият ,но професорът го изгледа съчувствено ,потупа го по гърба и му разписа книжката от раз!Умряхме си от благородна завист!

      С колективни усилия- пробутахме го чак до държавните изпити.

След  двадесет и пет /цифром и словом/семестриални години - -най- после”-ДОКТОР ФРЪКОВ!”

За тоя рекорд става дума, че му присъдихме пожизнената награда- Голямата жълта фланелка!

   П.с.   Срещам го след години в София ,в Немската книжарница.Ферети!Веднага го познах по голата глава , по яките плещи.Разглеждаше много задълбочено един анатомичен атлас!

Щях да припадна!Метаморфоза!Невероятно!..Приближих го  и прошушнах зад гърба му:

     -Позакъснял си с анатомията „,млади” човече!....Той ме поглежда с кротките си гълъбови очи.Все същият!. Като консервиран.А бяха минали пет- шест лекарски години.

Закачки, прегръдки. -Къде си ,що си? Как я караш?-Нетърпеливо го разпитвам .

    -Ами -казва- , разпределиха ме да работя като …хирург!

- Хирург?Ти  ли?Не думай!Как така ?-Го питам.-Не е за вярване!

 -Ами ,само дет  не се тепаа ,тия , у Дерекция „Народно здраве”.Немало кой да фанат –да

 дава нощни дижурства  у нашта хирургия.Кат ма  видяа що съм як , ма потупаа  по гръбината.

Най го хирургът!-Кат рекаа  всички. И язе   к,во да праа.?Съгласих са.Назначиха ма на щат.

    -Тъй ли била работата?Ясно ми стана защо си се сетил след  трийсет години  атласът да отгърнеш.

     - Няа  начин!Щеш , не щеш -тряа  да я чактисваш карантията.Ъсистирам –на хернии ,че и на

спукан апандицит.!Дупе яко тряа ,бако!.....

  ….. Това е историята за Жълтата фланелка.на Ферети.Тя не е описана в жълтата преса.

                                   



Гласувай:
1



Следващ постинг
Предишен постинг

Няма коментари
Търсене

За този блог
Автор: zdravkoandronov
Категория: Поезия
Прочетен: 152024
Постинги: 256
Коментари: 31
Гласове: 98
Календар
«  Март, 2024  
ПВСЧПСН
123
45678910
11121314151617
18192021222324
25262728293031