Не става дума за рентиерките , нито за реститутките.Навярно има и такива,но те дефилират

 по чуждите курорти.За тях пишат по жълтите вестници.Ухажват ги чуждестранни гларуси.

Те си пият Бакардито под сянката на някоя палма.Плакнат си маникюрите по чужди плажове.

Отмарят върху екзотични шезлонги.Пристъпят по дебелите килими на световните хотелски

 вериги.Поръчват си по апартаментите рум сървиз ,хапват ол инклузив и така натътък.

    Става дума за нови тенденции.Че се появиха разкрепостени жени тук ,по нашенските места.

Че сега по алеята към бившия стар плаж са паркирали десетки леки коли.Че нерядко на корми-

лото им маневрират достолепни дами.И че тук  и там ,през новите  колоездачни алеи педа-

лират уверено/ и даже дръзко/ нашите майки, лели ,стринки.Че по крайбрежната ивица

си правят джогинг точно те ,същите.Че най- дръзките нагазиха още през април в морето-

/нещо подобно на моржуване/.Става дума ,че кафенетата рано сутрин са пълни с тях.Че те

 са ги отвоювали като своя територия. Че знаят с точност до стотинката къде колко струва

 чаша кафе ?Къде и кое то е най-хубаво и ,разбира се ,най- евтино.Става дума ,че някога

 имаше три сладкарници и половина ,че кафенетата се брояха на пръсти и в тях киснеха по цял ден т.н. културни дейци.Че сега сигурно има над 30-40  кафенета и повечето са пълни  с на-

шите скромни пенсионерки.Че тези места престанаха да са свърталище на кварталните без-

 делници.И че няма задимени и шумни бърлоги, където мъжкото съсловие считаше ,че това

 са техни неприкосновени терени. И това не са всички промени в този град.

     Например реставрирано е старото казино. Но вместо кларинетите на Боката  и Куртито,

вместо  соло- цигулката на Сафкито ,вместо изтърканите вицове за Пандира ,сега Новото

 казино ухае на” арт- алкохол”:поезия ,публицистика , живопис ,изложби.Че бургаския гларус

 си намери най- сетне тъй- дълго търсеното  гнездо-ръцете на Пандира ,но там ,пред входа

на неговото„работно място”-моста, сияещ денем и нощем зад бронзовия му гръб.Че Христо

 и Петя от крайбрежната алея   омагьосват почитателките си с денонощния си рецитал.

Че Калата и Апостол ги приветствуват на входа на  обновения летен театър.

    Става дума ,че най- сетне загадъчният блясък на бургаското пристанище престана да бъде

табу за местни и гости . Че една здрава ръка на стопанин най- сетне разчисти вековните бунища

и на тяхно място създаде Морска гара-за да се отбият и отморят всички желаещи на кратък

 курс до съживената Св. Анастасия.И че” Веселият Роджър” ,акустирал на пристанищния кей,

привлича като магнит мераклиите за рибена чорба ,за попчета и калмари.Че без опасение

 човек може да си поръча пресни миди, отгледани по модерните технологии.-в развъдникови

 мрежи. Ето затова исках да напиша. Не може на бялото да се каже черно.За контрастите на

 днешната демокрация няма спор. Но нека да се порадваме и ние най- сетне на хубавото.

Защото нашите пенсионерки заслужават. Пък и ние ,разбира се. Нали така ?