ЦЕНАТА НА БЕЗСМЪРТИЕТО

    част 1. СРЕЩА В ГАЛЕРИЯТА

"Реквием за безсмъртния клоун"-
-дързък надпис под кукла от бронз
ме стъписва и жегва дълбоко !
Той -"Живакът ", зазидан във бронз?

Брех!"Шедьовър!"Объркал се някой...
Бронз с картини мегдан да дели?
Тях,картините Лувър ги чака,
тебе, бронзът-килер и ръжди.

Не- безсмъртен ,а в бронза погребан.
Где са твойте сатирски уши?
Кой очите избол е със свредел?
Кой устата с губерка заши?

Що за шут- без уста-кречетало?
Що за клоун-със глътнат език?
Где е Тото- със каучукът-тяло?
Таз ли кукла, тоз грохнал старик?

   част 2 . КОРОННИЯТ ЖЕСТ

Я!...Ръката му !Чудо!Потрепна!
Тото! Коронният ти жест 
от оназ легендарна фиеста!
Помня го ,сякаш бе днес!

-Синко!...Прощавай ,гласът ми
прегракна от таз самота,
но ето-удари часът ми
аз пак да размърдам уста.

-Разкърти се бронзът в гърдите ми,
когато до мен ти се спря.
Слава Богу!Пак чуват ушите ми!
Искрено благодаря!

-Ти, приятелю стар ме докосна.
Не -оназ безучастна тълпа.
Чул ми молитвите Господ.
Отново ми вдъхна душа.

        част 3.ЧУДАКЪТ

Разказвай ,Тото!Да узная
кой те изпорти така ?
Как тука попадна накрая?
Чия бе таз лоша шега ?

-Автор е ..Оня, Чудакът...
-Боже !Та той не е в ред!
Язък ,че на всеки спектакъл
бе гратис- на цирк-без билет!

Чудачето, твоят любимец,
хихикащ на първия ред?
На коляното -скицник картинен.
В миг улавяше всеки твой гег.

Смях- до сълзи!Не- вицове тъпи!
Циркът пука се !Купол трещи!
А пък ти лакърдиите ръсиш.
Три дена корем ни боли.

част 3.ПРОЩАЛНИЯТ СПЕКТАКЪЛ
 
А днес си- от облак - по-мрачен.
Ръждясваш под окис зелен.
И туй -по вина на Чудака?
Умопобъркан!Кретен! 

-Недей да упрекваш Чудака!
Без маска не бе ме видял
до оня последен спектакъл,
до моя прощален финал.

-Страхотен ,върховен спектакъл!
Ти за десет артисти игра.
Не беше туй цирк , а театър.
В сто роли как ти се побра?

Бис..овации..кошници цветни,..
Триумф!Френетичен успех!
Но ..с жеста прощален ни сепна:
-Адио !За мене бе чест!

част 4.В ГРИМЬОРНАТА

-Еех!Жест мой!Дотук ме доведе,
Чудаче ,че ти проумя
мен,целият в жеста последен.
Пръв разбра, че кумирът умря.

Съзря задкулисна гротеска.
Съзря не- триумф , а печал:
Старец , от грима оплескан-
онемял ,ослепял,оглушал.

Пръв в гримьорната влезе момчето:
-Ах ,Тото!..Но ..ти си старик!
Смути се ,изпусна букета..
-Ще помня- то каза- тоз миг.

-Вземи мойта маска ,Чудаче!
- му казвам-След мен продължи!
Таз маска не може да плаче 
когато човекът тъжи.

Той каза:-Не ставам за клоун!
Че кой би посмял, пък ,след теб?
Палячовци има ги много,
но твой е безсмъртния жест!

И ето,виж-тъй ме извая.
Не- клоун,на цирка -любим,
а призрак,без маска витаещ,
безработния стар пилигрим.

част 5. ЖИВ СЪМ ПАК! НЕ-БЕЗСМЪРТЕН!

-Но ето ,че тебе дочаках,
приятелю стар мой любим !
О,пак замечтах за спектакъл,
но тоз път-без маска и грим.

Незабавно иди в махалата!
Цял орляк от деца доведи!
Да обърнат надолу с главата
всичко зад тези стени!

Вий ,ужасни , прекрасни хлапаци!
Немирници с дързък език!
Без вашия кикот стогласен 
е мъртъв най - хитрият трик.

Прости ми ,мой предан Чудаче!
Харизвам тоз бронз начаса!
Направо до Цирка отскачам!
Нов номер коронен глася!

Живак в мен тече.Не ме свърта!
В отливка живак не стои.
Жив съм аз пак!Не- безсмъртен!
Чудаче ,за бронза- мерси!