С бели нощи съмваш още в мене ти, Бургас.

Не-с фиестите среднощни отгулях те аз.

В сън зимовен летаргичен  стихнал си ,мой град.

Ровим през снега къртичина.Нас очакват,нас!

Беловласата линейка пъшка през снега.

Даже в пенсионна възраст-вярна на дълга.

Газ,старице!Дай сирена!Лъч- -в”буркана”син.

 Вой на стресната хиена и бензинен дим.

Сталагмити  романтични от бетон с метал.

В блок девети само свети в новия квартал.

О, прости ,мой град смълчаний!Стрескам те в съня.

Скрий  главата  под юргана!.Зарад теб аз бдя…

Приказка  хилядонощна  .С кичур беловлас

все  разказвам:Бели нощи-в нощния Бургас…