Забрави Сантимент теменужен,

прекрачиш ли болничен праг!.

Тук е ПРОЗА! Характер е нужен!

Сантиментът,колега е грях!

 В пламъка чувства не хвърляй!

 С голи пръсти не бъркай в жарта!

 Язък-за косите  опърлени !

 Залей ги  със ледна вода.!

 Угаси нажежените струни

с кристалния лед-мисълта!

Емпатия-болка за другия?

Щом си тука,свикни със смъртта!.

В бял театър си .Роля-след роля.

Драмите-везден- пред теб

на хора  във скръб и в неволя,

но белодрех си! Не носиш креп.!

Визитираш и в тебе  се вглежда

цял шпалир с устремени  очи

и монолога :”Ту би”..-на надеждата

за хиляден път повтори!

Лирика???Скрий я  дълбоко!

В дън- душата си я погреби!

Проза не значи жестокост ,

 но  строго халат бял носи.!