МОЯТ ПРЪВ НАРЯД

Как  да не си спомням още Бърза помощ аз.?.

Първа нощ , неонна нощ е. В унес-сън -Бургас..

Булеварди- върволици.Наниз- светлини.

 С мене  бяла авто- птица над града кръжи.

Няма как!На мен,новакът-поверен цял град!

На живота карам влака в моя пръв наряд!.

И отметнал оня кичур ,рано побелял,

аз по стълби вити тичам ,газя в сняг и кал.

Що за тайнствена магия вдъхва тоз халат?

 Млад съм лекар.Не- Месия!Образ очилат.

Но за   погледа , отправен  в мен: Очи- в очи

в този миг съм богоравен(Хъм ,кажи речи!)

Пръстите ми(тъй неловки) , как така в тоз миг

укротиха таз спринцовка? .Болката надвих!

-Нямаш време за триумфи!-Граква клаксон вън.

Без локуми сладкодумни!Тръгвай! Дзън-Дзън- Дзън!

................................................................................

Как да не  си спомня  още  оня пръв наряд

Сомнабулът- дух среднощен, образ очилат.?