Mon amie , mon povre  Моди- принц безсребрен!

                  И  с кесия празна Принцът мой  си  ти..

                  В гаф или в шедьовър--с теб съм! До последно!

               …Ах,  ужасно кашляш!…Как ли те боли?

                    Челото ти- мрамор , устните- индиго!

                   Погледът ти- въглен ,  а  потта ти – лед!

                    Тебе имам само!Господи , пази го!

                    Как   ли   ще осъмнем? Що съм аз –без теб?

                  … -Жана! Чело- горе!  Миг и.. ще ми  светне!

                       Край- на таз мизерия!Идат дни добри….

                    …-Спри!Недей говори!..Ах, тез устни ледни!..

                        Дяволска каверна !Ще   ни умори!

                       Монпарнас осъмва . а свещта  рисува

                       мрамор жив  античен --тъжен силует.

                       Две очи безсънни , две криле  на влюбена

                        над съня треперят часове наред.

                    .. -Ний сме в Лувър ,Жана!  ..Горкият! Бълнува..!

 -                 …Нашата  ИЗЛОЖБА!.... - Трябва да поспиш!

                   …-Не! Налей, да пием!.... Ние се прочуваме!.....

                        Дай  Шампанско ,Жана!..... Черпя цял Париж!.....

В ПАМЕТ НА АМЕДЕО МОДИЛИАНИ-МОДИ-ПРОКЪЛНАТИЯТХУДОЖНИК,ПОЧИНАЛ ОТ  ТУБЕРКУЛОЗА В ИЗГРЕВА НА БЕЗСМЪРТНАТА СИ СЛАВА.