Зелените коси на  нивите

с   дъх-на възродена пръст,

  отърсeни от зимното униние

 в кълновете извисяват   ръст.

Стой край синора   на пръсти

зарад самодивските килими -

заради хорцата с вар напръскани,

на челядинките -картината  .

Чуй!  Спори ледоходът на реката

 с напора  на съживените води 

   и от пръските му  в  косата ти 

  последната снежинка    блести..