Прочетен: 347 Коментари: 0 Гласове:
Последна промяна: 14.11.2017 20:46
-Леле,диверсия !Нападнати сме!Оле ,Божичко!Подпалиха ни!-развика се някаква санитарка.
-Ах ,какъв пушек само!Ще се издушим!Бързо !Отворете прозорците на кухнята!-разтичаха се с възклицания и другите санитарки..
Те току се канеха да раздават храната на болните.Вън от сградата –нищо тревожно.Гецата, ,градинаря,оглеждаше тревната площ на неугледния парк .Но не!Не беше горил падналата шума от дръвчетата..И от ъгъла ,зад който се събираха пушачите нямаше димящи угарки.Никъде-нищо!!
А през сутрешния полумрак пушекът облизваше стените на стария павилион и нахлуваше през пролуките на прозорците в кухненския бокс. Оказа се , обаче , че най-гъст дим излизаше направо от пода.!Там ,където беше решетката, над канала за стичане на отмивните води.!Старшият лекар се престраши и извади с една кука тази решетка.Да ,точно отдолу , изпод пода на кухнята извираше смрадливия пушек.!Избени помещения под сградата нямаше.Що за мистерия?Дяволска работа.!Иди,че разбери!
Но кой знае защо ,някогашните архитекти бяха оставили празнина между земята и пода.? Знаехме , че там е свърталище на бездомни котки и кучета- помияри.но ..този дим?На "диверсия" приличаше тази работа!Криминална случка!
Голям майтап!Надникнахме отдолу.Един клошар запалил огънче- да се постопли човечецът.!И отдушник си намерил.-отворът на нашия канал.!Развалихме му убежището! .Санитарите го погнаха оттам с заплашително размахани стирки .
.А сестрите се споглеждаха съучастнически.Имали са си" едно наум."!Клошарят се навъртал край вечерната смяна. Просел си по някой фас, пък и от артисала храна не се отказвал.Ама кой ,пък ,ще го проследи къде ще нощува?
Абе ,аланкоолу!Да би мирно седяло ,не би чудо видяло.!Ако не беше решил да си подобриш "жизнения статус" с огъня от старите боклуци в мазето,,никой нищо нямаше да разбере.Заради тебе сега и помиярите ще мръзнат навън!Соц-времена!Ей в такива
комфортни условия беше грижата за човека!Да ти е "драго" да си спомниш!
Диверсионните програми на ЦРУ: подриван...
Не си ти когато мразиш. Цунамито на злот...