Не   жълта  гостенка дошла бе в този дом,

а бяла фея,лебедово бяла.

Като еделвайс разцъфнал в снежен склон,

като кокиче в преспата заспало.

В прозореца-дантела от снежинки-

отблясваха лъчите на свещта,

с треперещо  над челото моминско,

 кротко пламъче ,зареяно в нощта.

Не гранитна статуя на страж-за почит

пред  мраморен библейски саркофаг,

а момък блед бе-с  посребрено слепоочие-

младоженецът със  черния си фрак.

Майката подреждаше букетите,

отредени за сватбения ден

и мълчаливо галеше портрета

със поглед от сълзите замъглен.

Принцесо  спяща с булчинската рокля,

през унеса на вечния си сън,

ти чуваш Менделсонов марш, не- воплите,

а камбанения,най божествения звън.