ТИШИНАТА И АЗ

Тишината и аз сме в екип на дежурство.

С тръпка ни среща обезлюден

Интензивният сектор- сякаш след буря,

изкъртила с трясък могъщия клен.

Мълнии вече не стрелкат зиг-заги 

в монитора,втренчен в замръзнал писец  .

Леглата тревожния поглед избягват,

ограбени сякаш от нощен крадец.

Тишината  се  лута  сред пустата   сцена .

Без патос,   унило  реди  монолог:

-Капка по капка -изтекли  системите.

Капка по капка –изтекъл живот  !

Нима отреден съм да спускам завесата?

Аз  ли съм шалтерът, край!-обявил?

За жалост, без роля съм в тази пиеса.

В таз драма Всевишният тъй е решил!