За тебе , Спътнице- от първия ни ден
до оня, сетния –- от Бога подарен,
на тебе , Болко посвещавам тази ода-
от люлката до смъртния ми одър.
Застанал съм пред твоят океан-
невеж и знаещ , малък и голям.
Ще стигне ли енциклопедията цяла
за образа ти, о владетелко без жалост?
Прости за дързостта ми! Ще опитам
из дебрите ти с факел да поскитам.
Отгде извираш, от чии недра?
На кой поток отровата събра?
Как лавата ти ни жигосва тъй дълбоко?
Кой сочи ти вулканската посока?
Как спускаш се по слалома от нерви-
напук на всички аналгетици модерни?
Как вкопчваш се във вени посинели?
И как пробиваш до недрата ни тунели?
Как без компас откриваш ни къде сме
и ни връхлиташ тъй, без предизвестие?
Как в скута си питонов разтрошаваш
снага , дори от кремък по- корава?
Защо ума на гения обричаш
да се превърне в гном паралитичен!?
От злоба ли ти с камък воденичен
препречваш пътя на човека тичащ?
...Той бърза ,.. към звездите ,.. към всемира..,
а ти го просваш в кървавата диря..!
А ти го дебнеш с драконови нокти ,...
опиянена си от стонове и вопли!
А ти се вселваш в женската утроба
и запокитваш най- най – милото ни в гроба!
А ти изпържваш с ток хилядоволтов
гръбнака секнат- чак до корените, болко.!
Ти с менгемето мигренозно без пощада
обричаш черепа на главобол - до ада!
Раздираш с харакири ти стомаха
със най – ужасната, кинжалната атака..
След пъклен пасианс на таро-карти
ли си избираш жертвите инфарктни ?
Защо посягаш все на хора- Сърцеведи
и хронометъра им искаш да повредиш?
Нима завиждаш на геройската прослава ,
та палиш под най- храбрите жарава?
Стаена си ти в зодия на Рака .
Затуй ли клещите ти безпощадно тракат
и късаш къс по къс със толкоз хъс
плътта на прикования на кръст…?…
.............................................................
II ЧАСТ
Аз ,Болката ,пред Божи съд заставам.
(Не съд човешки да ме обвинява..!)
От хули хорски незаслужени ми втръсна
и клеветата трябва да отблъсна.
Аз, болката съм бич в ръцете божи.
Без мен живота днес е невъзможен.
На подлостта аз жилото намирам.
От мерзостта аз кожи сто съдирам.
Извирам заедно със моята сестра-
оназ -занесената , поетесата Зора
от извор общ - от мозъчни недра ,
но ...всяка руква по свойта долина..
Оглежда себе си Зората, засиява,
но тя не вижда взривналата лава.
Но тя не вижда облак буреносен.
Но тя не чува тътен съдбоносен.
Сестра ми е безгрижна , до захлас
дори пред Халата с раззиналата паст.
Аз , Болката , омразната дежурна
след нея ,глезената , трябва да се втурна.
И да посоча изход , проход ,брод,
за да спася човешкия живот .
Аз ще маркирам слалома от нерви ,
за да ме следват скалпелите верни.
Аз ще трасирам вени посинели
преди смъртта в очите да се всели..
Защото аз съм фара и компаса ,
дежурна двадесет и четир часа.
Аз мъките предсмъртни съкращавам,
а за награда яд и укор получавам.
Кажете,може ли без камък воденичен
брашно да смелите за хляб пшеничен?
Не спирам аз Човека към всемира.
С мен всяка твар се в кожата побира..
Ех, жалко , много жалко - за Икар.!
Не ме попита той – за слънчевата жар.
Вините ме за стонове и вопли?
Сигнал са те пред нокти гробокопни!
Да ,контролирам аз и женската утроба.
Тъй -с вик спасявам майката от гроба.
Кой пръв урок предава на детето,
докоснало желязото нагрето?
Нали аз бия първата тревога ,
за да запомни :-Къх!..Боли там много!
На целият човешки род – учител,
с клин-клин избивам-за да съм спасител.
На оцеляването древната наука,
предавам аз от дядото на внука .
Наричат ме Учителка жестока,
но цял живот ми помните урока.
От удоволствието още няма случай
Човекът нещичко полезно да научи.
Страстта мъгла е за ума и сетивата,
А похотта- на дявола в рогата.
Самобичувал се със дяволска опашка-
Мазохистът болка не го хваща.
За сладострастие милиарди се похарчват,
но сладостта накрая понагарчва.
Наркоманът ме подкупва със морфина ,
но без сигнала моя болков той загива.
И лакомник , преял на” шведска маса”
без мене,болката кинжална – ще трупяса.
Нали затуй с хирурга се разбирам?
Той пита мен ,чак после оперира.
Да, Казанова обладал е над хиляда,
но.. импотенция предсрочна му се пада.
Без болка му дариха сифилиса,
но Венера сладострастника отписа.
Страхът от мене ,болката, възпира
съблазънта разбойнишка крадлива,
че спипат ли го , знай какво го чака?
Ръката на Закона-строга , яка!
Позор и Слава-!Две лица в една монета:
„Анатема !” срещу„Осанна „ на Човека!
На Жана Дарк ,на Хус и на Сервета
Аз ,болката, дарила съм венеца.
Без мене , болката , човек не заслужава
великомъченическата слава.
Нима Христос би могъл да възкръсне
без страстите на мъките му кръстни?
Нали аз ,болката въздигам над тълпата
героя ,паднал в бой за свободата.?
Аз,Болката- сестра съм на героя.
Аз го прославих в Термопилите и в Троя.
Аз ,Болката – пламтя като жарава
и в пламъците ерестта възпявам.
Джордано Бруно и Василий Врач
научих:Чело да не скланят пред палач.!
Възпитах в школата на Лентул Батиата
Спартак-тракиецът, легенда- гладиатор,
на кръст разпънат, но непобедим,
не охнал пред смъртта - от Капуа до Рим!
$$$$$$$$$$$$$$$$$$$$$$$$$$$$$$$$$$$$$$
Безспирна люлка е Везната на Съдбата!
Тя блансира Добрината и Злината,
но как Стрелката й на нулата да спира
когато скалата обхваща ни всемира.?
Затуй Насладата след Болка е награда.
Защото полюси са: Раят срещу Адът.
