На моста-( Новичкият)-нови времена са.:

Колички бебешки и майки се тълпят.

 За смях и плач- декор край перилата-

- акран мой, дремещ с  въдичарски прът!

От Моста, (Старият)  със главоскок се мятах!

 От фар-колоната плонжирах, от върха!

Тарзан ме кръстиха.Прославих махалата.

 (Напук на майка ми ,надскочих си страха!)

Бетонът грапав стърга ми корема,

но до върха пълзял съм  разранен-

заради Джени-”морската сирена”,

/Ах,  погледа й! Джунглено - зелeн).

 Пружини бяха Ахилесите в  петите.!

 Катапултирах,стрелвах се с  отскок!

 Като Тарзан –незабравимият учител.

 За нас той беше  повече от  Бог!

Не- чайка,а крилата бях ракета.

Висш пилотаж:

                         -Салтомортале..,

                                            … плонж!

И ме посрещаше като делфин морето-

по заповед на бога Посейдон.

Прегръдка  мокра и..целувката на Джени.

Нацупена!Нарича ме..Гаврош!!

Ах ,Боже мой!Тя плакала за мене !

Луд съм бил! От лошите-най-лош!

……………………………………………….

На моста нов- уви, Тарзани няма.

Брех! Поумняха лудите глави!.

Пошлушковци край тате и край мама

„Скуба дайвинг” наблюдават по Ти-Ви.

Ех!Старче- Мост!С теб двамата сме ретро.

А на  Модерния «чиконта» не кълве.

С въже за Бънджи – скок от десет метра-

да се опита някой днес поне!

Под Моста стар  изплувах от морето.

Там съмваше и мръкваше денят 

защото Мостът беше мястото ,където

баща ми беше хвърлил моя пъп.