Оттук , от балкона на втория етаж не мога да ги видя. Но бризът,нали си е бургаска клюкарка ,ми донася дума по дума целия лаф- моабет.Впрочем ,познавам им гласовете на всички,ама и вие можете да се досетите кои са коментаторките.Седнали са една до друга,като лястовичките по жицата и си чуруликат:
-О, комшу!Къде се изгуби тия дни?Никаква те няма напоследък.
-С мийката се разправям.Докато й отпушим сифона , видях и патих.Откъснаха ми се ръцете. Кръстът ми се секна.
-Майстор не викахте ли?
- Уф!Този моят въртокъщник в кавички за какво ли го бива?
-Няма- кай -грам майстор да е артисал.Навсякъде обиколил.Заети били чешмеджиите.На Слънчака,по хотелите ги наели. Голям кутсуз извадихме!
- И к,во?Самички ли се трепахте с тази пущина?
-Няма как.Тя ,нашата мийка , нали е с две корита,че има по-специални сифони, а пък никъде ги няма оригиналните.
-На „Атагена „ проверихте ли ?
-Ами там ,горе , на „Фердинандова”?
-А в „ Мастерхаус”?....
-Оле- ле !Горката !Изподрала си ръцете чак!
-Ами как не?Те навремето сложили- вместо оригиналните тръби -пласт-масови,моля ви се !Едни такива набръчкани, като свински черва.
.-Приличат ми на шланговете от противогазовите маски в казармата!-Каза мъжът ми ,когато ги разглобихме.А тръбите-задръстени- изцяло!Голям зор видяхме докато ги отпушим!Дано да не ви се случва!На никого не му го пожелавам!
-А пък аз ,като ходих още преди години на гости на дъщерята в Англия,знайте ли какво видях?Мелачка за обелки,монтирана на отвора на мийката.Гледам аз –непрекъснато белят плодове,пъпеши ,диня , краставици ,какво ли не, а боклукът им – в една малка черна торбичка !А то каква била работата?Перката на тази мелачка раздробява веднага обелките на каша и шлинг!-по сифона надолу- в канализацията.Е ,как да не им завиди човек?Голямо удобство ,ви казвам.Нямам думи!
-Мани ,мани!Преди трийсет години ,като се нанесохме в апартамента, строителният техник ни показа, че имаме сметопровод-за боклука .Направо- поучава ни той-от кухнята да си го изхвърляте .Да ама не.То,туй нашто ВиК в Бургас ,канализация ли му казвате?Ами тия сметопроводи в новите блокове не били свързани централно.И познайте какво стана?Вмирисаха се шахтите.Баш-пред входа!Извикахме Фекалката. Изгребаха мърсотията.И-сбогом на цили-вили-зацията.!Дотук!
-Е, нали ,пък въведоха миячните машини?
-Ама те са за Голямото Добрутро,дето им идват ката ден гости.Цели купчини - -чинии,чаши ,прибори им се събират за миене.А на нас, Фукаретата за чий ни са?То-оо голям келепир!Най – напред трябвало да им обереш недоядената манджа от чиниите,че чак тогава да ги сложиш в машината. Ами ,че цялата тази модернизация ,аз си я икономисвам ей с тези две ръчички. За нула време всичко си измивам с Верото.Стига са се фукали фльорците с тях!
-И все пак ,бая назад сме си останали!Много отдавна беше.Децата още са били съвсем малки, когато ходихме в Скопие.Две-три години след голямото земетресение.Отидохме на гости на наши познати. Търсим новия им квартал. Още му помня странното име-Бараки на Водовац.Това бяха нещо като временни постройки ,за да подслонят пострадалите от разрушенията.И улицата помня.Питаме наоколо :-Къде е улицата„Петър Чайковски”?Никой не я знае. Всеки свива рамене.Но ,все пак ,сме имали късмет.Един по-стар ,по- укумуш македонец се плесна по челото !:-Абе ,брато ,овде е тая улица-Петар Шайковски!..Така я намерихме .
- И…как поминуваха братята?Имаха ли мийки в тези бараки?
-На, за това ми е думата. Не само мийки , ами и съдомиялни , и прахосмукачки и- перална машина и-телевизор с по- широк екран!
-Не думай ,ма!След земетресението ли?
- Да ,бе.Честна дума!.Навсякъде- портрети на друже Тито. Боготворяха го.И леки коли даже си бяха накупили.Номерата започваха с SK, тоест Скопие. А пък ние си го превеждахме Скопски Кредит.С парите на Червения кръст, вместо , панелни апартаменти ,те си купиха по една кола.
-И аз съм ходила там малко по- късно.Още тогава имаха Мол в Скопие.От пиле- мляко имаше в него.Каквото бях видяла в Австрия ,го имаше и в Македония.
Едно към едно!Нямаше грешка,ви казвам!
-Даже сладолед за децата имаше в този Мол.Кой ти беше виждал такова чудо? Хем – магазин ,хем – сладкарница. Навсякъде ухаеше на кафе.
-И то- какви сладкиши, какви шоколади?По това време в България един марципан нямаше от къде да купиш. Да не говорим за пералня!
-Като каза за онова време ,че се сетих за старата ни пералня.
-Коя ? От ония ,най- първите ,цилиндричните ли ?
- Остави ги ония ,бръмчалки!Един пиян монтьор що ракия ми изпи заради нея?. Не знам колко пъти мотора й оправяше.
-Явно ,че ти е писнало от нея.Е ,как се отърва? Как постъпи?
-Как иначе? Един ден… чак мъжът ми да се ядоса,можете ли да повярвате?
-Хайде ,бе!Не думай ,комшу!Да не ти е купил от новите перални?
-Познахте.Ама знайте ли защо?Защото аз си бях изкълчила ръката,а пък децата-малки. Цапат се , някой трябва да пере и то всеки ден.Изпра Нашичкият дрехите един път.Аз го питам:-Изплави ли ги?-Туй ,пък – кай- защо?-Ами нали пяна е останала по дрехите?-Тъй ли?-Ми рече и се запъти за някъде. След един час си пристига ухилен.
-Да не ти донесе нова пералня?
-Да ,бе!О т ония белите , варненските. Двайсет години изкарахме с нея.Ама тогава се шашнах. Взел я на изплащане ,представяте ли си?Седем заплати и половина!Т ри заплати- до края на годината- за храна оставаха!Т о,да оставим голия ни задник ,ами какъв майтап беше ,до като загреем-как работи тая пущина?…
- Ха – ха –ха!-Сещам се !Забравили сте да махнете ония джаджи ,отзад,дето ги слагат в опаковката- за стабилност.
-Сигурно и ти си патила.Насред стаята я оставиха носачите.На бърза ръка разхвърляхме стипорите.С най- тържествен вид мъжът ми пъхна щепселът.Че като заподскача из стаята тази коскоджами ти машина.Чак съседът чул тропота й,че дойде човекът да ни светне-кое как става.?
-Ние ,пък,закъсахме с подвижния душ за банята.Кой какво прави, ние все разтегателни маркучи купуваме.Пробутвали ни китайска стока!Най-сетне едната продавачка ми вика:-А не искате ли от тия,испанските?По- скъпички са, ама ще свършат работа -.Кандардиса ме момичето.
Взехме испанеца ,че да видим докога –с прехвалената стока?
-Ей ,тая тоалетната тема ,край нямала.Ние ,пък ,нали сме тежкотонажни с моя мъж?Мине ,не мине месец и ..прааас!Чупи се седалката на тоалетното гърне.Той и моят дядо си е скаран с техниката. Чуди се и се мае. Не щат да паснат болтовете.Беше се отказал вече.Добре ,че мина да ни види големия син. За нула време се справи. За нищо не ни бива вече!
-Да , болна тема!-Си рекох докато ги слушах.За мое щастие звъннаха разни джи- ес еми по джобовете на комшииките и всяка притихна-да чуе новините.
.Уж не ги бива , ама не изостават от далекосъобщенията.
