Потребителски вход

Запомни ме | Регистрация
Постинг
03.09 16:18 - на дернек по комшииски
Автор: zdravkoandronov Категория: Поезия   
Прочетен: 113 Коментари: 0 Гласове:
2



                         НА ДЕРНЕК ПО КОМШИЙСКИ

 

Оттук , от балкона на втория етаж не мога да ги видя. Но бризът,нали си е бургаска клюкарка ,ми донася дума по дума целия лаф- моабет.Впрочем ,познавам им гласовете на всички,ама и вие можете да се досетите кои са коментаторките.Седнали са една до друга,като лястовичките по жицата и си чуруликат:

      -О, комшу!Къде се изгуби тия дни?Никаква те няма напоследък.

      -С мийката се разправям.Докато й отпушим сифона , видях и патих.Откъснаха ми се ръцете. Кръстът ми се секна.

    -Майстор не викахте ли?

   - Уф!Този моят въртокъщник в кавички за какво ли го бива?

-Няма- кай -грам майстор да е артисал.Навсякъде обиколил.Заети били чешмеджиите.На Слънчака,по хотелите ги наели. Голям кутсуз извадихме!

    - И к,во?Самички ли се трепахте с тази пущина?

    -Няма как.Тя ,нашата мийка , нали е с две корита,че има по-специални сифони, а пък никъде ги няма оригиналните.

   -На „Атагена „ проверихте ли ?

  -Ами там ,горе , на „Фердинандова”?

  -А в „ Мастерхаус”?....

 -Оле- ле !Горката !Изподрала си ръцете чак!

-Ами как не?Те навремето сложили- вместо  оригиналните тръби -пласт-масови,моля ви се !Едни такива набръчкани, като свински черва.
.-Приличат ми на шланговете от противогазовите маски 
в казармата!-Каза мъжът ми ,когато ги разглобихме.А тръбите-задръстени- изцяло!Голям зор видяхме докато ги отпушим!Дано да не ви се случва!На никого не му го пожелавам!

    -А пък аз ,като ходих още преди години на гости на дъщерята  в Англия,знайте ли какво видях?Мелачка за обелки,монтирана на отвора на мийката.Гледам аз –непрекъснато белят плодове,пъпеши ,диня , краставици ,какво ли не, а боклукът им – в една малка черна торбичка !А то каква била работата?Перката на тази мелачка раздробява веднага обелките на каша и шлинг!-по сифона надолу- в канализацията.Е ,как да не им завиди човек?Голямо удобство ,ви казвам.Нямам думи!

     -Мани ,мани!Преди трийсет години ,като се нанесохме в апартамента, строителният техник ни показа, че имаме сметопровод-за боклука .Направо- поучава ни той-от кухнята да си го изхвърляте .Да ама не.То,туй  нашто ВиК в Бургас ,канализация  ли му казвате?Ами тия сметопроводи   в новите блокове не били свързани централно.И познайте какво стана?Вмирисаха се шахтите.Баш-пред входа!Извикахме Фекалката. Изгребаха мърсотията.И-сбогом на цили-вили-зацията.!Дотук!

   -Е, нали ,пък въведоха миячните машини?

  -Ама те са за Голямото Добрутро,дето им идват ката ден гости.Цели купчини -   -чинии,чаши ,прибори им се събират за миене.А на нас, Фукаретата за чий ни са?То-оо голям келепир!Най – напред трябвало да им обереш недоядената манджа от чиниите,че чак тогава да ги сложиш в машината. Ами ,че цялата тази модернизация ,аз си я икономисвам ей с тези две ръчички.      За  нула време  всичко си измивам с Верото.Стига са се фукали фльорците с тях!

    -И все пак ,бая назад сме си останали!Много отдавна беше.Децата още са били съвсем малки, когато ходихме в Скопие.Две-три години  след голямото земетресение.Отидохме на гости на наши познати. Търсим новия им квартал. Още му помня странното име-Бараки на Водовац.Това бяха нещо като временни постройки ,за да подслонят пострадалите от разрушенията.И улицата помня.Питаме наоколо :-Къде е улицата„Петър Чайковски”?Никой не я знае. Всеки свива рамене.Но ,все пак ,сме имали късмет.Един по-стар ,по- укумуш македонец се плесна по челото !:-Абе ,брато ,овде е тая улица-Петар Шайковски!..Така я намерихме .

  - И…как поминуваха братята?Имаха ли мийки в тези бараки?

 -На, за това ми е думата. Не само мийки , ами и съдомиялни , и прахосмукачки и- перална машина и-телевизор с по- широк екран!

  -Не думай ,ма!След земетресението ли?

 -  Да ,бе.Честна дума!.Навсякъде- портрети на друже Тито. Боготворяха го.И леки коли даже си бяха накупили.Номерата започваха с SK, тоест Скопие. А пък ние си го превеждахме Скопски Кредит.С парите на Червения кръст, вместо , панелни апартаменти ,те си купиха по една кола.

    -И аз съм ходила там малко по- късно.Още тогава имаха Мол в Скопие.От пиле- мляко имаше в него.Каквото бях видяла в Австрия  ,го имаше  и  в Македония.
Едно към едно!Нямаше грешка,ви казвам!

   -Даже сладолед за децата имаше в този Мол.Кой ти беше виждал такова чудо? Хем – магазин ,хем – сладкарница. Навсякъде ухаеше на кафе.

  -И то- какви сладкиши, какви шоколади?По това време в България един марципан нямаше от къде да купиш. Да не говорим за пералня!

    -Като каза за онова време ,че се сетих за старата ни пералня.

   -Коя ? От ония ,най- първите ,цилиндричните  ли ?

- Остави ги ония ,бръмчалки!Един пиян монтьор що ракия ми изпи заради нея?. Не знам колко пъти мотора й оправяше.

 -Явно ,че ти е писнало от нея.Е ,как се отърва? Как постъпи?

-Как иначе? Един  ден… чак мъжът ми да се ядоса,можете ли да повярвате?

   -Хайде ,бе!Не думай ,комшу!Да не ти е купил от новите перални?

  -Познахте.Ама знайте ли защо?Защото аз си бях изкълчила ръката,а пък децата-малки. Цапат се , някой трябва да пере и то всеки ден.Изпра Нашичкият дрехите един път.Аз го питам:-Изплави ли ги?-Туй ,пък – кай- защо?-Ами нали пяна е останала по дрехите?-Тъй ли?-Ми рече и се запъти за някъде. След един час  си пристига ухилен.

   -Да не ти донесе нова пералня?

  -Да ,бе!О т ония белите , варненските.  Двайсет години изкарахме  с нея.Ама тогава се шашнах. Взел я на изплащане ,представяте ли си?Седем заплати и половина!Т ри заплати- до края на годината- за храна оставаха!Т о,да оставим голия ни задник ,ами какъв майтап  беше ,до като загреем-как работи тая пущина?…

  - Ха – ха –ха!-Сещам се !Забравили сте да махнете ония джаджи ,отзад,дето ги слагат в опаковката- за стабилност.

    -Сигурно и ти си патила.Насред стаята я оставиха носачите.На бърза ръка разхвърляхме стипорите.С най- тържествен вид мъжът ми пъхна щепселът.Че като заподскача из стаята тази коскоджами ти машина.Чак съседът чул тропота й,че дойде човекът да ни светне-кое как става.?

     -Ние ,пък,закъсахме с подвижния душ за банята.Кой какво прави, ние все разтегателни маркучи купуваме.Пробутвали ни китайска стока!Най-сетне едната продавачка ми вика:-А не искате ли от тия,испанските?По- скъпички са, ама ще свършат работа -.Кандардиса ме момичето.

Взехме испанеца ,че да видим докога –с прехвалената стока?

    -Ей ,тая тоалетната тема ,край нямала.Ние ,пък ,нали сме тежкотонажни с моя мъж?Мине ,не мине месец и ..прааас!Чупи се седалката на тоалетното гърне.Той и моят дядо си е скаран с техниката. Чуди се  и се мае. Не щат да паснат болтовете.Беше се отказал вече.Добре ,че мина да ни види големия син. За нула време се справи. За нищо не ни бива вече!

     -Да , болна тема!-Си рекох докато ги слушах.За мое щастие звъннаха  разни джи- ес еми  по джобовете на комшииките  и всяка притихна-да чуе новините.
      .Уж не ги бива , ама не изостават от далекосъобщенията.



Тагове:   две,   Три,   едно,


Гласувай:
2
0



Следващ постинг
Предишен постинг

Няма коментари
Търсене

За този блог
Автор: zdravkoandronov
Категория: Поезия
Прочетен: 21954
Постинги: 135
Коментари: 4
Гласове: 5
Архив
Календар
«  Ноември, 2017  
ПВСЧПСН
12345
6789101112
13141516171819
20212223242526
27282930