Аварира Барба Яни. Край на лодката!

Клюмна бордът на „Сияйната Зора”.

В шоковата зала хвърли котва капитанът

, но моторът му прегря.

Жив е - въпреки индиговите устни!

Въпреки тез спуснати клепачи!

Въпреки тоз леден дъх изпуснат.

Ирисите са лазурни! Жив е, значи!

Ще допусна ли аз, на Барба да помръкнат

тези ириси, магнити за жените,

песните, що пяхме  да замлъкнат

надалеч от съпровода на вълните?

Изход  дирили сме с тебе в миг хазартен!

Живи в щорма досега сме се разминали.

Изход - пробив е иглата в миокарда

с токът съживителен -  адреналинът!

Дъх стаил съм. Чакам знак ответен:

- в миглите да трепнат пеперуди,

- в ирисите ти лазурът тъй да светне,

че от сън - кошмар да се събудиш.

Стиснал мъжки руля на кърмата -

изтрезнял от пръски - изумруди,

да извиеш глас  - попътен вятър:

- Време е за лов на паламуди !