ГРАФ МОНТЕ КРИСТО - ОТ СОЦВРЕМЕНАТА
Като научиха от свои хора ,че Шеметът е влязал в болница,близките на жертвата му си казаха: ”Дано там да пукне! С краката напред да го изкарат и него!Малко му е доживотната! От дранголника жив да не излезе!”.
Съкилийникът му нямаше търпение да остане сам. Имаше защо, разбира се. Туй, родопското одеа-ло на долния нар, таблата, огледалото, сапунът. Тези вещи сега ставаха негови. А, и книгата! Горката! На парцал беше станала тя -„Граф Монте Кристо - Все нея четеше Шеметът и въздишаше” :Някой ден- и аз-като него. Ще видите!”. Видя се тя ,неговата, ама нейсе! То скоро ще стане бенли!-мърмореше съкилийникът му.
На надзирателят му беше писнало от номерата на затворника. Първите години особено. Думкане по вратата! Викове, псувни, закани. Щял да обжалва, натопили го. Мамка им на всички и така нататък. После се кротна. Ама и това не беше за хубаво. По цели седмици връщаше яденето недокоснато. Брадясал, запуснат, кожа и кости само. През месец, през два-хайде пак- Шеметът- в болницата .”Тоз път ,май- няма да има отърване ! Няма да издаяни. Ще прегърне букетът.”- си каза надзирателя, когато го настани в специалната стая за затворници на отде-лението за последно. Санитарките замърмориха още от вратата: „Ние да не сме хамали? Аман от тоя!Все на носилка да го мъкнем! На Ренгени,на консултации, къде ли не?- Все ние ли ще го вла-чим? Защо не го водят направо в интензивното?Реанимация му трябва на тоя! Колко пъти вече!?
Че и в леглото се изтървава!Не сварваме да му носим подлога! Господи, защо не си приприбереш вересиите? Дано да е за последно!” Докторите знаеха наизуст всичко по този случай. Изчерпана хемопоеза. Полиорганна недостатъчност. Такива и такива синдроми. Прогнозис песима! Наистина си личеше още от пръв поглед безнадеждния случай. Восъчна бледост- като лицата на светците в музея”МадамТюсо”! Този път не помогнаха нито вливанията, нито кръпреливането, нито каквато и да е друга реанимация. Даже получиха резултат от специализирано изследване в Онкологията-София. Някаква много рядка скоротечна форма на левке-мия. Не щеш ли, пристигна съдебно разпореждане за освобождаване от затвора поради неизлечимо бързопрогресиращо заболяване. Събра си багажа болният. Написаха му епикриза и го изпратиха със свито сърце. Даже санитарките бършеха сълзите си в престилките. Милосърдие,човещина!
Но почакайте,читатели! Прибързани са били както съболезнованията, така и възгласите: - Така му се пада!Тука започва развръзката - както казва поетът. Оживял Шеметът! Ако щете вярвайте!
Можете ли да си представите слисаната физио-номия на лекуващия го лекар? Две години по-късно на улицата го спрял непознат мъж. Приближил се до него и го попитал:- Не ме ли позна, докторе? Там, в Шеста стая лежах. Нищо не му говорела на лекаря тази физиономия. Някакъв непознат левент с пезевенкски мустачки и зачервени като ябълки бузки го гледал и се усмихвал с хитричък поглед. Чак когато видял татуировката на ръката му се досетил:- Шеметът! Не може да бъде! Възкръсване! Ама как така?- не се сдържал той.
-Не си чел внимателно „Граф Монте Кристо”, докторе! - Изфукал се Тарикатът. Нито за абат Фариа-лечителя, нито за абат Бузони-отровителя. Ей тъй се става Граф Монте Кристо! И с чувал да те хвърлят в морето- ако имаш пипе в главата, твой ще е животът! Лайф ис лайф!Чао!
Един ден надзирателят от затвора разяснил мъглявите думи на Шемета. Нашият храбрец пиел токсичен разтвор от накиснати цигари Серт. От книгата се досетил. Там доста подробно Дюма описвал отравянията и противоотровите.Така нашият „герой"" успял да заблуди всички. - С никотиновата отрова. Риск губи, риск печели!
- Ами халал да му е!- казват турците. А ние, християните, ще му кажем: - Умната! Защото дори Христос само веднъж е възкръснал. Другото е легенда!
Тежки бяха присъдите за убийство в соцвремената. Доживотна присъда – днес? Че кой да ги хрантути бандюгите по затворите толкова дълго? Сега с години се влачат делата и накрая част от присъдата вече се счита изтърпяна. Така, че няма нужда от ”геройски” бягства. Има си нови начини. Даже и ние сме чували за тях.
