Имало е нявга Конт дьо Котарак.

      Франт шикозен- с  чизми,

          шпага , плащ и фрак.

Царските покои пазел той от враг.

      С   рота    мускетари

        всявал ред и страх.

  Чувствал  се в  Двореца   като царски    син.

          Паж бил на  Царица!-

           - Фаворит   любим .

  Ала  чак  до  Царя  плъзнал грозен слух:

        ....Котарак   нахален!...

        ....  Щял да  става Дук !....

Царят врява вдигнал: - О мон Дьо!! Скандал!

     Аз съм   го   издигнал ,

       Той   ме  е   предал!

  Ах , каква  обида ! Вън, котак презрян!

         Бял ден да не видиш

           в глухия Прованс!...

  Минали години.Конт дьо Котарак

       чизмите  си   скъсал .

       Бос , немил – недраг,

        
 шпагата  разкошна   счупил  на  дуел.,

      а  кракът  строшил му

        вражески шрапнел.


 -  Где сте ,танци с мацки? Сбогом, дворцов свят.?

              Хлябът сиромашки

                с къшей  е  корав!.

  В  джобовете  празни нямам и петак.

            Господ ме  наказа

            с  тоя дървен крак..

Котараци в чизми   има между нас…  .

       Царските любимци,

        жадни са  за власт.


  Ала щом сборичкат се за важен пост,

           почест губят всички,

            скитат с клюмнал нос.