СИЛАТА НА ВОЛЯТА
Бабата го слиса. –Ти ,докторе, знам че ще ми помогнеш!
А това се оказа практически невъзможно.Беше лекувана в неврологично отделение
няколко пъти без успех.Шиповете на рентгеновата снимка в кръста буквално бяха прерязали поне ѕ от ствола на седалищните нерви двустранно. Краката й бяха парализирани.Болната ги
придърпваше по чудноват начин-хващаше с две ръце чорапа си и успяваше да го премести
макар и малко в леглото.Безнадежден случай.-Така пишеше в епикризите й.
-А защо мислиш ,че ще мога да ти помогна ?-Запита я той.
-Чух аз , в твоя район имало и други парализирани. Били проходили.Ти си ги лекувал.
- Дезинформация!-Така предполагаше и той…. Е , имаше пет- шест инсулта в района.Той ги
лекуваше съгласно указанията.Но техните случаи бяха с преходни разстройства на мозъч-
ното кръвообращение.Инжекциите и грижите даваха резултат. Но тук нещата бяха други.
Възстановяване на седалищни нерви , претърпяли тежки дефинитивни промени!
Стана му любопитно , обаче. Някаква увереност имаше в чертите на тази тежко болна
жена.Тя живееше съвсем сама ,без никакви близки да я спохождат.Обслужваше я някаква
съседка срещу част от пенсията на бабата.Цял ден в стаята й светеше лампа.Много високо
кръвно налягане имаше.Но никога не се оплака , не се вайкаше. А лекарят обичаше такива
хора с дух.Постепенно я научи да се мести от стол на стол , да разтрива продължително вдървените мускули.Към края на годината привлякоха един масажист. Той пое рехабили-
тацията по- нататък.След едногодишни усилия ,бабата успя да достигне пътния праг ,като
се тътреше от стол на стол.Дотук продължиха посещенията на кварталния лекар.
След това го изпратиха в София на специализация. Преместиха го в друг район после.
Две години по- късно лекарят беше дошъл на свиждане в ортопедично отделение.
От едно легло му се обади бабата- старата познайница.Не можа да повярва на очите си!
-Как си попаднала тук?-Попита я той изненадано.
-Ами , стъпила съм накриво и съм пукнала кост на крака.Ама няма страшно! Важното е,че проходих тогава.Много съм ти благодарна!До един месец пак ще съм на крак!
Повярвах на думите й. В медицината всичко е възможно!
