ДА ОТЛОЖИШ- ДОКОЛКОТО МОЖЕШ …
Близките й го помолиха да прегледа болната..Измъчвал я задух. Сърдечните лекарства не й помагали вече.Изгубили бяха надежда всички около нея.Бяха я отписали,както се казва .От кумова срама го бяха повикали-да потвърди безизходицата.
Болната го посрещна с думите:-Имам разсейки в гръбначния стълб на няколко места.
Знам за това. Свикнах с мисълта за тях. Но… задухът…него какво да го правя?Сърдечен за-
дух бил..Ей ги там, виж ги лекарствата!Кой ли доктор не се изреди?Няма и няма полза.!Въздух не ми стига!Отрових се от тия хапове.!Малко да бяха помогнали поне!
Точно думата” въздух” го впечатли.Стори му се ,че чува дишането през някаква преграда, докато преслушваше белите дробове.Невъзможно беше да отведе болната за рентгенови снимки.Толкова беше отпаднала.Дишаше ,както се казва ,като риба на сухо .
И тогава той си спомни за класическия метод- перкусията.Някогашните лекари са я ползвали с успех.Добре ,че асистентът в Академията търпеливо ги учеше как се пречуква гръдния кош. За голяма изненада , под пръстите му се очерта класическата линия на Дамоазо.- признакът на водния плеврит.
-Гръдният кош е изпълнен догоре с течност ,плеврална течност!-Довери се той на старите клиницисти…. Импровизираха заедно с мъжа й система за източването й. За два часа изтекоха 3-4 литра розова течност.Дишането на болната се успокои.Лицето й порозовя. Сърцето й биеше спокойно.Болната потъна в блажен сън.
При повторното посещение близките споделиха с него ,че ползват метод на бълг. лекар-Ваксина против рак.Онкодиспансерът не възнамеряваше да се занимава по-вече с болната.Считаха ,,че са изчерпали всички възможности за лечение. Но тази ваксина ,наред с евакуацията на плевралната течност , облекчиха и удължиха живота на болната. Тя доживя да види своите внуци- благодарение на скромния подарък от класиката,както и на експерименталната ваксина против рака..
Проблясъци на светлина в тунела,но търсенето на изход продължава .
..А дотогава-нека да отлагаме финала с общи усилия-доколкото можем!
-
