„  БУЛКАТА” С КЮФТЕТАТА

       Тъй си го спомняме тоя случай, когато стане дума за нещо подобно.Болната дойде с

”годеника” си.Бременна била, чакали го вече бебето. Обаче ,за беда , нещо с черния дроб имало да се изяснява. /Май ,че от ТЕЛК  искали наша епикриза/.

     Оказа се сериозна диагноза. Чернодробна цироза  с асцит/вода в корема/.Настанихме

 я в подходяща стая ,а пък ”годеникът”  по цял ден клечеше пред вратата на отделението и

 сегиз- тогиз носеше крадешком от болничната лавка нещо „за подсилване”.Понеже тя ни каза, че е бременна,извикахме за консултация специалист.Тогава още нямаше видеозон ,но опитната акушерска ръка  беше категорична. Няма никаква бременност!Нашата пациентка водела за носа този будала!Той мислел асцита в корема за бебе, горкият!И след  прегледа,

обаче, нашичката хитруша продължила да го залъгва.А завалията си я ухажваше и гощаваше с  каквото поиска неговата „булка”!Доставка- начаса! Нали баща ще става?

        Общо взето , лечението вървеше към подобрение .И изведнъж- като гръм от ясно небе-

 кома !…Втора кома-след нея! ..Едвам успявахме да я изведем от  това състояние.На третия път се усетихме. Открихме ожулвания , охлузвания ,кръвонасядания по корема и болните от стаята ни обясниха каква е работата.Първо – любовникът   й носел  кюфтета”-за подсил-

ване”.А болничната диета  строго забраняваше вноса на животински протеини.Амонячна интоксикация!.Ето затова изпадала в кома! А охлузванията? Много просто!В градинката на задния двор имало сливи и „булката”- със всичкия си акъл , въпреки  големия  тумбак,се покачила на дръвчето- да си набере кисели сливки, че да си разкваси устата.Счупил се клонът и тя паднала върху „бременния”корем.Само дето не направи вътрешен кръвоизлив тогава! Много ядове брахме докато я изпишем.Чрез диуретиците „бременният”корем изчезна. Как ли се е почувствал „годеникът”?!Повече не ги видяхме ,не ги чухме.Божа работа!

    Та това е историята на „булката с кюфтетата”Не знаем по- нататък дали е продължила

 да го води за носа  заблудения си влюбен?Тяхна си работа! За нас този случай си беше „обеца на ухото”-както казва народът.