По” лайфа” си падах. Живях нашироко:
Комарът ,жените ,запоят,
казиното ,Аудито ,Джонито Уокър,
но… един ден Бог прати Пороят.
Съзрял ме,разсърдил се Зевс- гръмовержец:
- Разпасъл си поясът Тоя!
Причастие свято за тоя безверник
вменявам-Гневът на Пороя !
С гръм да го гони дъжд!Мокър до кости
да зъзне окаян пред храма!
Покай се ,Безбожнико !Бог да ти прости!
Друго спасение нямаш.
О, Боже! В тоз храм не кадят ли тамяна!
Ни -свещник , ни- златни утвари!
Тук даже свещеник за изповед няма.
Само икони прастари.
Ах,но очите на тези икони.!
Сто погледа , впити в плътта ми,
ровят ми в мозъка!Боже!Горко ми!
Разкрит е животът ми тъмен!
Без глас- гласове експлодират в слуха ми.
Упрек след упрек- от упор:
-Посрами рода си!Забрави дълга си!-
Гърми във ушите ми рупор.
Зографи!Живях без лицата ви строги.
Аскети с бохем се не срещат!
Вий проповядвахте:.-Бой се от Бога!
Аз, Гларусът слушах с насмешка!
Зографи !Безирът ли свят ме облъхна ,
че багрите сториха чудо.
От днес сте за мене Христовите влъхви,
А аз съм разкаялсе Юда.
- Е , хайде !Готов си!-- Процежда Капчукът.
Господ над тебе смили се.
Мократа дреха отдавна е суха!
По живо , по здраво-върви си!.
-Пред входа на храма калесва ме гларус :.
- Честито причастие второ! -
И.. – Цвък!—Зографиса ревера ми с бяло.-
Довиждане пак тук!-Доскоро!
/2016- 10 юни2016 г.
Здравко Андронов