Казвам се Валентин Ангелов.Старшина бях в Милицията.Кучкар по специалност.
Още от малък все по кучетата ме влечеше.Особено откакто четох Джек Лондон ,съвсем
се запалих.Имаше той един герой-Мейлмют Кид се казваше.Той бил златотърсач в
Аляска. Имал кучешки впряг. Най –силното му куче било от такава порода- мейлмют.
И понеже все за мейлмют говорел ,никой не помнел истинското име на златотърсача,
другарите му го наричали Мейлмют Кид.
Като ме приеха в школата за охранители с кучета, ми зачислиха една овчарка.Аз я кръстих
Мейлмют. Покрай кучето и мен ме прекръстиха Вълю Мелмутът.
Ей ,какъв ред имаше ред едно време!Смееше ли някой апаш да гъкне пред нас?.Знаеха, че щом направят някъде удар ,ние- Мелмутите,ще надушим за нула време аферата. И после- яка им душа!Белезниците на ръцете и -Ходом марш! – Към ареста!А- е мръднал , а-кучето ще изръмжи грозно.зад него.!Културна работа ,нали?
Няма да забравя едно тарикатче.Тараше се насам- натам.Неуловим се мяташе. Ама ние с
кучето го сгащихме когато обираше парите от Пенсионното.Набутал ги в пазвата си и се опитваше да се изниже.Ние го погнахме , той видя , че го настигаме и,се пльосна на земята.
И … зарита с крака.! Правеше се на болен от епилепсия , мръсникът!Минувачите се заблудиха и
даже ни упрекнаха , че преследваме болен човек. Обаче моят пес си навря муцуната в носа му(
И така ревна , че оня подскочи. Забрави да се преструва на болен…Срещам го след време. Питам го :-Как я кара?.
–Остави се- кай-!В ареста знаят да „съветват”Съблекли го диби дюс- гол.Вързали го на една
кушетка и..бой –по табаните!. Ама сложили една кърпа и през нея го пердашили. После стоял
в един варел със студена вода . Изобщо не личало че са го „посъветвали”.Още му държало
влага. Примерен станал!Дано!
Имаше една група кръшкачи.Избираха си само хубави рейсове по корабите. . „Кофтито” работа не била за тях!.Да бачкали леваците по скапаните корита!.Измъкваха се с болнични ,докато попълнят екипажа с” балъци”.
Те -издокарани с корекомски дрехи.Разни модни пуловери- украсени с елени.Дънките им”- Райфъл .„Пътъците им-трендафори-Пушат само интервентски цигари-Пал Мал , Филип Морис, Кямъл ,Кент.
.Един ден издебнали насаме в кабинета доктора и един по един възнамерявали да го рекетират- за болнични. Първият даже му пъхнал една десетачка в джоба на престилката.Другите ,срити зад трансформатора, чакали да клъвне доктора. Той , обаче , се усетил и ни се обади по телефона в участъка.Капитанът ми смигна:-Вълю, я ги навестете с приятелчето си.!
За нула време пристигаме с Мелмюта..Ама как позна кой беше тарикатът?Леле ,като му скочи на гърдите,като блеснаха ония ми ти зъби!Напълни гащите,тарикатът му с тарикат!Още като ни видя групичката и изчезна яко дим.В четирите посоки на света ги нямаше ,ви казвам!
Респект имаше тогава. Никой не смееше да гъкне пред МВР- то!. Сега това на какво прилича?Половинатаа делят с апашите , другата половина си правят правят „мукакана”- пас защото ги е страх ,че ще пострадат.Действували само след подадена молба!Чиновници , а не- полицаи!Еех ,няма го моя Мелмут!
.