Огорчи се ,вкисна се баба Марга.:-Не дават ,пущините шикер за кавето!Що убаву си бе едно време ,преди войната!Шикер- колкуту душа ти сака !Турни му двя лъжички ,че три даже!Като

заври в онуй бакърено джезве пустото му каве!Един каймак , една пяна,пък как ухае, ау!С очи

да го изпиеш ,с ноздри да го вдишаш.Сърбаш и примираш от кеф..Гълток след гълток.Ала турка! .Шербетлия и половина!Душата му на човек да се изпълни.На туй му думахме кеф тогава.Канят те комшийките една през друга:

  -Заповей ,бульо Марго!Хем по едно смокиново сладко съм сколасала да направя….

-А пък сега ,като  си пойдоха  германците,  к,ва стана тя?Купони измислиха.Дажба- кай-за всич-

ко:За  хляб ,за плат,за сирене-на опашки – по цял ден !А бе ,стигаха ми купоните ,сама жена съм.Ама туй пък чудо- шикер да нямаш за кавето !Много ми дойде?Какъв моабет става без

каве?Никакъв ,я!И сега като  се стиснаха всички познати.А бе сякаш ,че не са същите хора!

   -Съжаляваме – кай- ама нашия шикер свърши. На една детето било малко ,сутляш му правила. На друга-мъжа й – на нощна смяна – да не му се доспивало.На трета – синът й

да издебнел къде скрила кесията и всеки ден- тайничко да си хрупал по една чашка шикер

на пясък.А пък жената на бакалина,дето почина,все помен –жито с пудра захар му правела.

Е, туй ,последното не можах да изтрая.!През ден , през два- помен! То ,бива ,бива помени , ама чак толкоз –за първата  си дружка да не остави.Крие тя! Горе на тавана,над стълбарнико все  има скътана някоя кесия.За зор- заман ,дето се казва.Кат я заболи стомахот ,нали ментовите капки ще ги попие с шекер?

    За друго да е- да се оправя.Рачел от сладка тръстика – с тиква-ей ти сладкиш. Пестил от сини

  сливи- дал господ.Едно време носеха от турско рахат- локум ,бал- суджук ,че баклава ли не

щеш ,че кадаиф. Жив зян с таз народна власт!То и затуй я запяха тая песен:”Кой ще ми храни

децата? Хоремаг- с качамак. Яж мамалига ,няма да умреш!”

  И фурнаджията ,хем наше момче , на зълва ми- син, не ще да дава хляб без купон.То да е

 барем хляб от житно брашно , ами той-жълт ,с напукана кора ,от мамулено брашно ,моля

 ви се.! На прасетата не съм го давала, а пък сега- само такъв и то – купон.Лепи си ги наш Нико-

Фурнаджията  на едни листи от амбалажна хартия.- Всяка вечер- кай- с тяхсе отчитам.

    Оголяхме , обосяхме. Големият ми син свъртял от някъде стара автомобилна гума ,та обу-

 щарят ни сложи по едни подметки от нея.От мамулената шума им правя подметки за терлиците. Еспадрили им викали испанците.. На внуците през ден им шия по една яма на гащите.Чорапите им кърпя.Трябва да занеса на дарака парцали ,да ми дадат купон за плат,че да  ушием един шинел за двамата. Ще го носят под ред. Добре ,че са в различна смяна на училище.То и тетрадките са кът , а пък учебниците ги вземаме от изкласилите.

        Както ида е , к,во да се оплаквам.? Тъй ще е тя. Ама без каве как ши я карам.Развалих си

 достлука със всички.