Потребителски вход

Запомни ме | Регистрация
Постинг
29.05.2016 12:43 - ПИСЮР ДАНКА
Автор: zdravkoandronov Категория: Поезия   
Прочетен: 322 Коментари: 0 Гласове:
1



                ПИСЮР ДАНКА

    Хич не ми върви. Нито – в живота.Нито-  в работата.Оня ден – пак разправии!Влиза една в кабинета и вика на лекаря:

  -Вай ,дохтуре!Виж ко ма напрай  твойту систра!Цялата ми ръка надупчи.Гледай само какъв  бабаняк ми излези!Като яйце ми се наду!Вените ми  изпокъса.

     Голяма аларма вдигна.Сякаш ,че съм я заклала.Аз ,,пък ,куцузлийката ,баш на нея ли избрах най- дебелата игла , че и с тъп връх отгоре на всичко.?

   След малко пристига друга.

  –Дургарю дохтур.Зян стана  ликарствоту. Тойту систра го исхаби. Ела да видиш тавана. Докторът се хвана за главата.

  –Абе , Надке!Ти си била голям художник.Я чакай да позная по боята какво си изпръскала на тавана!Туй ,бялото като вар, ще да е бензацилинът. Туй ,розовото- витамин В-12,..А, това  кафявото , ще да е било желязен препарат!Браво, Надке!Ами ти цял художник се извъди!

 То да е само туй ,обаче.Оня ден- разправията почна със санитарката. Докарали от стерилизационната нашите  спринцовки. Всичките- счупени !То, пък, аз се бях притеснила с детето и съм забравила да отделя буталата им. И  ето на- в компресите им- всичко- леш!За иглите – да не говорим. На всичките – върховете им се изтъпили. Значи за туй са ми  се пукали вените ,сега го разбрах.

      Той и докторът забелязал , че съм разсеяна и знайте ли  какво ми вика един ден.?

     -Надке ,кай , давам ти един час време да ми намериш една амбулаторна карта.

     Убих се да я търся в картотеката. Е.няма я и няма, пущината. Той само се присегна и я намери.На двайсет сантиметра била!

    Все не ми стига времето. Другите хора какво правят – не знам. На мен не ми остава време даже да се къпя и пера като хората.Писюр Надка ми викат. Откъде да знаят какъв ми е халът?Мъжът до сред нощ не се прибира , аз – по цял ден на работа. Като се върна и още от вратата свекървата ми връчва  детето.А то- все болнаво. Астматичен бронхит. Сегиз-тогизсме  в Детско отделение заради  задух.Два пъти ходихме чак вСофия.Нашият лекар добре , че се сети. Даде ми някакви  сини хапчета  и детето изака ей такава топка глисти.Докторът  каза , че това било глистна сватба. Това бил най дългият  непрекъснат секс в природата. С години можел да трае.

    Таким ти ми работи.Една , пък , ходех в къщи инжекция да слагам.Уж направих пробата както трябва, че като се гътна тая жена!То бяха големи олелии..Нали ви казвам , хич не ми върви.

   Баща ми имаше болно сърце.Лежа в кардиологията . Кръгъл тромб се търкалял в камерата. Опасно било , каза главния лекар и аз останах да го пазя вечерта. По едно време ме събужда дежурния Споминал се баща ми.Не можах да го опазя. Заспала съм , за жалост!

  Това казват и другите за мене. Заспала съм  си била. По рождение.Заспала- да , ама чак пък- писюр?Не съм съгласна!.

 

 




Гласувай:
1



Следващ постинг
Предишен постинг

Няма коментари
Търсене

За този блог
Автор: zdravkoandronov
Категория: Поезия
Прочетен: 152041
Постинги: 256
Коментари: 31
Гласове: 98
Календар
«  Март, 2024  
ПВСЧПСН
123
45678910
11121314151617
18192021222324
25262728293031