В поликлиниката бяхме свикнали с Мечо.Той ни пълнеше джобовете с топъл, току- що
опечен слънчоглед.Не ни търсеше пари. Някакъв негов жест на уважение –така го
възприемахме. Не- като подкуп.Никога не търсеше някаква облага.Благодаряхме му ,
разбира се, и той тръгваше нанякъде с две големи пазарски чанти.
Един ден закъснявах за работа и едва смогнах да се кача в ремаркето на автобуса
за кв. Победа.Издебнах го на завоя ,когато бе намалил ход и там скочих задъхан.
Но шофьорът ме беше забелязал.Дойде разгневен в ремаркето и разпореди-незабавно
да сляза.Не помогнаха моите увещания ,че ще ме чакат пациенти пред вратата и
прочее.Прав беше човекът. Въздъхнах засрамен.Тръгнах към изхода.Изненадващо
пред мен се появи нисък набит човек. Застана пред шофьора , разтвори си сакото и му показа някаква легитимация.Шофьорът я погледна и ми разреши да пътувам .Погледнах в лицето
моя спасител и се изненадах. Мечо! Не беше удобно да се обясняваме .Ремаркето беше пълно.
На другия ден сутринта Мечо пак се появи в поликлиниката.Сега можех да го разпитам насаме. Каква беше тази тайнствена всесилна легитимация ?Той пак разтвори сакото си
и ми показа партийния си билет. Аз съвсем се обърках.Как така , партиен член , а да - про-
дава слънчоглед?Още повече , че търговията със семки по улиците беше забранена.
- Как ,ама ти не знаеш ли моята история?Виж тука!-Вади от джоба си документ от ТЕЛК-
„Пожизнена пенсия- I –ва група.”.-Още веднага след девети септеври ми я дадоха. С белия
дроб съм много зян. Като ме хване задухът-умирачката е нищо.От диспансера на ТУБ-а
ме подържат с машинка за дишане , хапове- най –редовно.А пък , в нашата квартална поликлиникаси изследвам кръвта сегиз- тогиз .Удобно и бързо става.
-А партийния билет?Да не е менте , я казвай!
-Шшшт!Да не те е чул някой!Пепел ти на езика.!Няма хеле тука! Я гледай! Подписсът на
Окръжния секретар ,датата, годината?44-та ли пише?
Чеша се по врата! Не е за вярване! Семкаджия- ативен борец!Как така-заради болест?Няма такъв филм!... Изведнъж нещо ми просветна:
-Мечо , ти да не си бил партизанин?В шумата да си се поболял?
-Сега позна. Тъй беше!От казармата избягах в отряда.
-Комунистически убеждания ,значи!Изненадан съм !
-А ,бе докторе , по това време не съм ги чаткал тия работи , ама –на-
така се случи с мен .Бяха ме оставили дневален в поделението. Всички
заминаха на поход…. И по едно време , издебнали ме , оградили ме ония- ми ти
брадати мъже!.Замръзнах на място.!Ни- ума , ни дума!Обраха де що им попадна.-
кашкавал , консерви , хляб..Каквото намерили в кухнята. И… вече ще си тръгват,
когато най- главния казва на един от групата. :
-Хм!Ами този войник?…Няма как, трябва да го разстреляме. Ще ни издаде иначе!
Леле, че като го удари на рев бате ти Мечо:
-Аман – заман !Сакън!.Дете имам ,жена , стари хора ме чакат ! След пет-
шест дни е уволнението. Вържете ме ,за да се разбере , че съм се бранил и аз!
Командирът мисли ,мисли , па вика на единия до него:
-Защо пък ,не?Я го завържи с твоя колан , ама хубавичко !Гък да не може да каже!
Оня, обаче , се опъва. :
-Да ми паднат гащите заради тоз? Не си давам колана.!
Аз им дадох тогава тоз акъл:
-Абе , що не ме вземете с вас? Тука лошо ми се пише ,ако остана!
…Изглежда и други- като мене- е имало в отряда. Подкараха ме пред
тях и-в партизанския лагер. След няколко дена-голямо оживление.!
Целуват се , прегръщат се.!- Победихме !!- кай!
Дадоха ми тогава и на мене една пушка. Забодох й едно цвете в дулото и минахме през града с песента:
„Шумете дебри и балкани!”
После ме туриха да пазя новите затворници.Ама , понеже в шумата никакви хапове нямах, Охтиката ми още там се засили!А пък на поста пред затвора направо ме скъса!Кръвохрак , кашлица – до посиняване. !Че ме заизпращаха оттогава всяка година по разни диспансери за гръдоболни. Накрая ме пенсионираха по болест. – с разрешение за дребна търговийка.Ей тъй я карам досега.В града не ми дават да продавам , ама аз карам по- на едро. Имаме си сборен пункт извън града .Там го разпределям на мераклии- да го продават на дребно. Берекет версин! Не се оплаквам!
