Сестрата му подаде слушалката:  -Докторе , от града ти звънят…

 Оказа се един градските асове-врял и кипял стар лекар. Молбата  му-   посещение  на негов  много близък  човек.Инсулт бил получил .

                  -.Позната практика!Казали на лисицата ,а пък тя- на опашката си.Него са помоли, ама нейсе! Аз съм тука на топа на устата . -Си каза участъковият лекар  след разговора.-  Знаели те,колегите ми,че всичко възможно ще направя.Хубави работи се разправяли из града за мене.Двама – трима старци с инсулт съм бил вдигнал вече.Не случайно мен са изпратили на тоя район…И така нататък! Хубавичко ме изчетка!Умеят да ти навиват манивелата старите кримки!Няма начин да им се откаже!Инсулт бил получил този човек  вчера.Записах си адреса.Да съм му   направел някоя инжекция  щяло да бъде най- добре.Не бил много стар .Имало шанс да се оправи…..

      Домашно посещение.Поредното.Ето го потърпевшият.Лежи неподвижно.Нищо не вижда,

Почти не реагира на болка.Ръцете и краката му падат като отсечени ,когато лекарят го преглеждаше.Парализа – и то двустранна!Опита се да убеди близките ,че трябва да постъпи незабавно в неврологично отделение.Но те като един човек , в един глас го умоляваха да не

го местят от къщи.Страх ги било да не станело най- лошото.Явно знаеха за другите случаи вече.

Той се опита да им обясни ,че такъв тежък случай не е за домашно лечение.Че имаме опитни

 специалисти  в окръжната болница. Напразно.Те си знаеха своето.

     И започна се нещо като домашен стационар.Сутрин , обед и вечер-домашно посещение ,венозни инжекции.Полека – лека явленията на парализата отстъпваха място на движенията.

Болният проговори ,после  започна да отговаря все по- смислено на въпросите.След петнайсет дни седна в леглото.Още цял месец лекарят го учеше да се движи из къщи ,дори да прикляква като се  крепи на облегалката на стола .И един ден- изненада!Няма го пациентът му вкъщи!.Пътната врата-затворена.Какво ли беше станало.Да не би..?

  Две клюкарки- комшийки побързаха да изплюят камъчето:

       -Замина си ,докторе ,твоя болен.Дъщеря му дойде с една кола и си го взе в нейната къща.

      -Ти, докторе ,не знаеш каква беше историята!Любовна ,докторе ,честна дума!

      -Как така любовна?-попита той.

      -Ами , че той беше младоженец,твоя пациент.Вдовец от двайсет години.Харесали се с

 нашата комшийка.На курорт ,май ,са се запознали.Тя ,пък ,има-няма петнайсет години

 откак овдовя.Е,ожениха се хората.Уж- за хубаво , а пък то.На стари години-меден месец!

Таким ти работи.Отгоре й са парларизирал човекът -като талпа се вкоченясал…

Подир една година докторът бързаше към градската поликлиника по работа.На спирката

 на автобуса някой извика подир него. Той спря и се огледа.Познато лице,кой ли , обаче?

Човекът се обърна към минувачите : -Хора ,вижте този човек!Той вдига мъртви!-И започна

разпалено да обяснява  кое-как е било.-Не само Христос! И докторите  могат-доказваше той.

    Докторът продължи, макар,че му се искаше да го попита:-А какво стана с булката ти?Защо  не

 се върна повече при нея ?