Ех туй куфарче!Още ме е яд!,Ама най- много на мене си ме е яд!Как може такъв резил от моя страна?Като някой абдал се натресах !Е—ех , главо ,главо!Бая ще тегля още от тебе!Да ни
е за пръв път- да чопнем аванта от някъде , не е !Калабалък удари направихме.Грешка няма-ше!Исега изведнъж-баш мене да прискрипят -с плячката ми-направо в къщи да ме спипат!
Срам и позор за занаята!.Само да не научи за гафа свекървата!Тя само това чака , за да каже:
-Аз хубавичко му думах на моя син:-Отваряй си очите !Чевръста булка да вземеш, ачигьоз да е !Укумуш да е !Да не е някоя миндер- кокона , дето само се цапоти пред огледалото и не я би-
ва една носна кърпичка от чужд джоб да извади!
Досега ,толкоз време става ,фал нямах!Бижутерска работа-фино съм пипала! Пет- шест
лафа ми стигаха за да замая някой лапни- шаран и да му национализирам пуртуфела.
Аз ,пък и аз!Акълът ми взе туй куфарче!Новичко , на дипломатическо мязаше. Не беше от някаква скапана мукава ,ами от кожа, с едни готини ключалки.Викам си- в къщи ще ги отворим.
Малкият ми син ги чатка тия работи!За нула време ще им намери цаката. К,вото има вътре-
наша плячка е!
Зърнах аз куфарчето още когато надникнах в лекарския кабинет.Огледах се-никой няма!
О кей!Изкарах от моята чанта/ оная голямата, найлоновата торба ,дето ги има на „Билата”/ и …
нали съм печен професионалист ,набутах плячката в нея.Оттам ,с багажа ,влязох при секретарката.Докторът ми подписа изготвената епикриза,даде ми рецепта човекът, пожела ми :-На добър път! Стиснах му ръката .Благодарих :И- за лечението ,и- за болничния ,а после се
изнизах” по терлички”!Дим да ме няма!Право – в къщи.Ама моя т малкият син се беше запилял някъде. Хлапашка работа.Няма как, трябваше да се чака. Мушнах куфарчето под леглото и
полегнах ..Нали тъй ми каза докторът?-Да си почивам повечко..Кога съм задрямала, не помня, но се събудих от звънеца на вратата.Помислих ,че някой комшия ме е видял като съм се прибирала.Ама и аз ,будалата , не погледнах през шпионката. Отварям си най – спокойно.
И кой, мислите ,видях насреща?Двамата доктори и с тях- Кварталния.Загрях аз каква е работата, ама –след дъжд- качулка.!Тоз ,вторият доктор ми беше метнал един белтък ,когато на тръгване вървях по коридора.Ама той-един такъв :строен ,готин ,изтупан с модерен костюм.Даже на изпроводяк се поздравихме с него..Хич не съм предполагала , че баш аз съм му се сторила подозрителна!
Както и да е, „ хъката-мъката „, поканих ги аз вътре в къщи:
-О,добре дошли!На домашно посещение , предполагам!Много мило!Моля ,седнете!
Седнаха те около масата и току се споглеждат.Аз се правя на „ибрям башия”уж че незагрявам
за какво става дума.Обръщам се към Кварталния:
-Пройчо ,навярно ти си ги упътил къде живея ?То из тия нашите блокове трудно се оправя човек,дошъл за пръв път.
Той изсумтя нещо и стана.Загледа се в котката .Тя , тя ме издаде ,гадинката!Замирисал й
Валериана от докторското куфарче и го измъкна от чантата под леглото. Моят, лекуващият лекар, стана и грабна куфарчето зарадван!
-Ето го – казва.-Олекна ми!Цялата ми заплата е в него.! Днеска ни дадоха парите и аз ги
заключих за по- сигурно в него.Нали има шифър?
-Ах!-казвам-Докторе!Това е куфарчето на сина ми .И ти ли имаш такова ?
Той ,обаче , изкара едно ключе от джоба си,завъртя го в ключалката.Аз се бях опитала
преди това да й налучкам кода , ама не можах.Кутсус!,Голям гаф стана!Докторът , обаче ,
сякаш че забрави за мене.
Аз измънках нещо за извинение, че погрешка съм посегнала баш на неговата вещ,
ама те решиха ,че повече нямат работа в моята къща. Набързо си тръгнаха и оставиха
старшината да се доизяснява с мен.Абе ние с него се разбрахме чат-пат.Имаме си
приказката. Ами със свекървата как ще се оправям?. Че и мъжът ми не е лесен.Не знам
дали ще мога да се оправдая пред тях с тая котка? За доктора –какво да го мисля?
Кьорав карти не играе.Ако не беше тоз другият , Красавецът , щяха да ме открият , ама
на Мукден!Той му е дал акъл- да проверят адреса ми в епикризата след изписването ми от
болницата.
