Някои хора цял живот готвят.: Ястие след ястие!Изпокъсаха рецептите на готварските книги,изхарчиха цял чувал с пари и нищо не направиха.Аз съм друго нещо. Направя ли нещо ,то се помни цял живот. Както казва Вазов:” Славата му дивна – като някой ек „..се носи!
За пръв път хрониките и медиите отбелязаха големите ми заложби ,когато компози-
рах ЗНАМЕНИТИТЕ ПЪРЖЕНИ КАРТОФИ.
Нещата като задание бяха съвсем тривиални. Жена ми беше бременна ,като отгоре
на това четеше за изпит. Та преяло й се картофи ,пържени. Не получих по- подробни указания ,освен че било хубаво” в повечко олио да се пържат”.Ол райт!Картофи съм белил в казармата
до сто и едно и обратно.Факир бях ,няма лъжа ,няма измама.!Олио- пълна бутилка. И какво друго? Тиган?Котлон? Всичко- налице.Пържа ли пържа картофките и през цялото време не
преставам да им наливам-бавно и напоително –олиото.Тъкмо ми стигна бутилката.Поднесох
най- церемониално изделието на моя кулинарен труд.Гръмвам капачката на една бира и с
с реверанс поставям шедьовъра пред благоверната и наедряла моя половинка. И-гръм от
ясно небе!Едва не ме убива снизходителен, после-ехиден и накрая заклеймителен поглед.
Още не лапнала първия картоф и булката започна –драйфане ,драйфане и драйфане!
Втори картоф никой не изяде( Даже и аз , изневерявайки на себе си.)Оттогава на всяко
гости тази манджа ми се дообяснява от куцо и от сакато. Основното било в тигана да се
налеело олио предварително и след като се нагорещи ,тогава да се пържат картодфите.
Още по- ярка следа оставих със втората си кулинарна рецепта.Този път заданието
Беше ПЪРЖЕНИ ТИКВИЧКИ.Фасулска работа.! Обелваш ги ,нарязваш ги на филии,овърдаляш ги в брашънце и пържиш.Жена ми произвеждаше оскъдни количества и аз оставах гладен.
Най-сетне имах поле-да разгърна творческата си инициатива. Закупих три- четири килограма тиквички и заредих и трите котлона .Ударно производство-на три стана – като знатната тъкачка
Маруся Тодорова !Трябва да са се извивали грандиозни пушеци ,защото още от улицата предупредили майка ми , че в къщи е имало пожар.Все пак напредъкът ми беше явен ,защото
този път си ги изядохме тиквичките. Напук на черногледците от махалата.
Брех ,щях да забравя за ПОПЧЕТАТА НА УСТИЕТО НА РОПОТАМО!Заведох там моя стар приятел от детинство.Той беше се оклюмал съвсем след семейни главоболия.Та реших да го лекувам без химия-с природолечение.Релаксация срещу стреса-най- ефикасното средство-
- Морска терапия.Награбихме по една въдица и запретнахме ръкави край брега.То , по едно време даже заръмя , ама кълвеше рибата ,все пак.До вечерта напълнихме с десетина риблета
една консервена кутия.Занесохме я най- тържествено в кръчмата и разпоредихме да ни я опържат. Готвачът се усмихна под мустак.:
-Абе ,момчета ,аз имам много по-едра риба от вашта….Дайте я тази на котката!
-Не!-Заявихме гордо. –Нашата си я искаме. По-вкусна риба не съм ял,честна дума!.Най- важното-приятелят ми се оправи.
Ами за ТОЛСТОЛОБЪТ? Канят ме на риболов в някакъв вир край селото.Там рибата си хвърляла хайвера, така разбрах.Заградиха едно тясно място с мрежа.Те- едни едри рибоци,
прескачаха над главите ни като снаряди.Ама долу ,на плиткото ,ги чакаха с тупалки .Прас!-
по главата и готово.! Като ги мъкнехме към колата , опашките им се тътреха по земята.
После им драхме кожата с клещи .Накладохме огън. Нарязахме рибата на шайби и хоп!- в буркани.-Сварихме около петдесет буркана.Жена ми искаше по- дълго да ги варим, ама домакинята каза ,че нямало нужда.След десетина дни,обаче, от нашата маза се чува пукот.
Бомбираха всички капачки.Нито един буркан не остана.Тя ,домакинята ги държала в
хладилник, а пък ние ги свалихме в мазето,където през лятото става горещо.Таким ти
работи.Но не се отказвам.Все някой ден ще стана Мастер-шеф. Ще видите !Малко търпение!
