Аудиторията на Х-г клас от Мъжката гимназия даде висока оценка на конспиративната

парола”бели боички”.Авторът на „откритието”,  в момент на душевно просветление ,беше осенен от тази блестяща идея: Да скрие в картонената кутийка за цветни боички-моливчета

безценното си съкровище -десетте цигари марка „Златна Арда”.Ето затова „конспираторите”

от съзаклятието на нелегалните пушачи  даже на всеуслушание си искаха от „художника”:

         -Брато,дай една  бяла боичка за рисуване!

Даваш ,защото знаеш пандизчийската песен: „Фасът бе , фасът бе! Недей го хвърля на земя !

Вер бана , аркадаш! Стори на мене бир хаир!”

    Вечер ,на „шпарца”/т.е разходката-тегел по ул”Богориди/ най-нахаканите  криеха в ръкава

 на куртката запалената цигара и пафкаха храбро из тарапаната.За авторитет пред” мадамите”!

   .Но  истинският виртуоз беше Кико Паляка.С цигара,димяща  между нахалните му устни ,той  излиза   от училище. Ненадейно , на десетина метра от него, се задава насреща му  нашият Класен!Кога е  успял този факир Кико да  налапа наопаки в устата си угарката? Ей така-както я държал между зъбите си ,отворил широко устата си за миг.Бутнал с език   вътрешния  й край нагоре. Угарката се завъртяла и…., с огънчето навътре ,се скрила в затворената му уста!. Докато Класният се доближи до него , той най-уставно си свалил фуражката ,поздравил го . След като даскалът / нищо не забелязал!/ отминал  , този” герой” отново превъртял с език цигарата ,изпуснал едно кълбо дим и си продължил нататък. Ни -лук ял ,ни-лук мирисал!

     Иначе ,в клозета, през междучасието  най- загорелите   за никотин запалваха по една бяла боичка.Слагахме един дежурен пред вратата. към коридора-за охрана.А вътре, в предверието наша милост „ творим” с белите боички.За убиване на миризмата после-най различни рецепти „:Дъвка с мента”, „,Магданоз” , „Чесън”  и какво ли не още!А жълтите пръсти?Голямо миене падаше  докато си заличим следите от „художническото” хоби.

      Леле , помня как веднъж ни засече леля Гени! Слушаме си ние със Сашо/-сина й / „Мамбо-Джамбо  на старото радио „Тулан”Направо от Истамбул-сутрешната програма.”Карашик сабах Музик” се казваше.. ,  Запалили сме по една бяла боичка.  Сашо отворил един ликьор”Златна праскова”.Бяхме „понаправили” вече главите.Сиромашка работа!.Няма тренинг!.Изневиделица –майка му се задава от двора!Каак?  По това време тя трябваше да е на работа!. Загазихме!Кое по- напред да скрием? Ликьорът ли ?,Белите” боички” в пепелника? Радиото,гърмящо с всички децибели?  Стаята ли да проветрим?..... В бързината приложихме” войнишкия стил”/.Малко парещ , ама спасява положението!/Стриваш рязко-/ откъм огънчето/!/- цигарата  между палеца и показалеца и  я скриваш в шепата!..Оттам-вътре в джоба на панталона...Замазваме ,уж някак ,положението ,когато от джоба на моя приятел се издига издайническа струйка !Не му стига на магарето крастата , ами и мухите го хапят!.Сашо изохка и започна да се тупа по крака! Проклетият фас го беше опарил!     

       -Така ви се пада ,калпазани такива!-развика се майка му.-Малко му е, че се опари!

 Той хукна към банята да се гаси.Изобщо-пълна суматоха настана.Аз си обрах набързо крушите,

докато  бурята не се беше разразила и върху мен.

,На приятеля остана му  на крака едно петно – за спомен от годините на  белите боички.