Облегнал съм се на дувара и рева. Не ма е срам!.Докторът,куварталният, на- сега си тръгна.Излязах да го изпратя до вратата.Господ здраве да му дава!Голяма работа!Не вярвах , че ще стана пак на крака!.Цял месец от стаята навън не бях се вясвал.Жив зян бях ,ей!Болки , болки-край нямаха! Абе до клозета не можех да отида.Скъса ме ишиасът!Що енджексии ми би систрата !Надупчи ми геврека! Ник,ва файда !Куварталният ми намери цаката!!Евала!
И за аверите рева!За Дъгото и Свищара !Ко щях да прая без тях?Ами те ма извадиха от
калта,бе хора!Зарад мен бачкаха докат даде болнични оная скръндза-Заводският.
-Ти- кай- бе ,тарикат!От мен ли за гьовеч си дошъл?Ник,ви болнични!Марш на рампата!
„Голяма работа”!Уж кръста го болял! Знам ги ваште номера!Пред мен –кай- такива не минават!
Семолант ма искара , моля ви са!Без майтап!Няа да я забрая унази нощ- на пулпа като бяхме. Нали съм си каяк , надигнах сам една бъчва – да я сваля от вагона.Колко пъти съм
го праил,нека Бригадира да каже. Ама тогава беше тясно и не можах да са наместя добре.
Изпращя кръста ми и и изтървах бъчвата. Че като текна оня пулп.! На мат и маскара ма напрай.
Евала на Дъгото и Свищара ! Зарад мен бачкаха – да изкарам гюндюлюка , че иначе без
надника – закъде с тез седем гърла в къщи?Тогаз ,като ма закараха със” Заставата” на Дъгото,
Заводския са уплаши и даде идин месец болнични. И изписа енжекциите.
Благударя и на куварталната систра!Тя казала на нейния дохтур да ма види на кво дере-
дже съм.Дойде човекът в къщи.Намаза ми кръста с йод,, хакна една голяма конска енжекция.
-Стискай зъби – казва-Мехмед!Трай , бабо- за хубост!И в гръбнака я би, честна дума!.Аз си
лежа на една страна после и не смея да мръдна. А знайте ли с къв номер ма дигна дохтура
от леглото?
-Ако обичаш- кай- Мими , подай оня струмент ,дето падна на земята!
-Оф , дофтуре , само да можех ! Не - струмента , теб ша та вдигна- му казвам.Ама куцуз
работа! Тая голяма лапа за нищо не става вече.
Да , ама той не мирясва:. – Опитай- казва!-Сам ще видиш, че можеш!
Наведах се полека- лека.Яаа, няма болка! Присегнах от кревата до пода и му подадох струмента.Някаква ножица , май че беше. ? После той си събра чарковете и ми казва.:
- Ако си доволен , ще дойдещ до пътната врата – да ма испратиш!
- Само да тръгна идин път,дохтурче ,до поликлиниката на идна длан ша та нося !,- му казвам.
Той ма потупва по гърбината и вика:-Готов си , Мими!Хайде ,ставай!..
.Ставам и не мога да повярвам!Вървя аз по пътеката пред доктура ,а той ма наблюдава.С пръст не ма докосна , обаче.Крачка по крачка правя- като бебешки прощъупулник!
И го испратих.!... Е , разревах са след него !Ама хич не ми пукаше.!Да си текат сълзите, нека…!Друга суха риза нали имам?
… П.С А, да н, забрая ,! Отидах да нося болничния за заверка .После пак ма пратиха, да ма видел Заводския . Влизам аз при него и той още от вратата нарежда на неговата систра:
-Напиши му продължение-още един месец.!
Аз си затраях. Даде ми той листа, пък аз го смачках ей с тая лапа и му викам.:
-Глей си масата ,бе скръдза!З а чий ми е твоя болничен?Т,ва пари ли са? Не ти го ща! Седем гърла чакат Мимито хляб да донесе в къщи !
