Големи главоболия си имала донаборната комисия с Гунчо Смърдълянов от село Глумче. .Два пъти провождали расилния да му връчва повикквателната.Първият път Гунчо надушил каква е работата и се скатал някъде.Вторият път го издала баба му.И то защо? Нямало кой
да пасе патките. И наистина ,когато общинарят влиза в двора ,насреща му като засъскал един голям гъсок.Уплашил се расилния. Шмугнал се набързо в къщичката .В стаята на Гунчо-нищо няма.Върху сламеника с мръсния чаршаф –една стара окарина и два – три масура от свирчовина.В ъгъла- гегата и цървулите.В шкафа- глава лук ,гаванка с меродия и парче мухлясал хляб.Ни- вест, ни кост от Гунчо!.Изпарил се!.Дим да го няма.!
-В София го търсете! Подлъга го оня шмекер , факирът ,дето идва в село –сианс да прави.-
Казала старицата.-Той се изтърси в къщи. Чул ,че Гунчо е патар- факир и че с окарината събира патките.около себе си, че ги гуши една по една .Като я стисне между чатала си ,като й заговори и… патката й-с патка !.. Зине оная човка. Гунчо си знае работата.Леекичко й нагушва масура чак до гърлото и зърно по зърно я захранва.
-Ела – му казал оня шмекер- при мене в София. Ще стажуваш на сиансите ми.. Помощник – факир ще ми бъдеш!
Тъй казала бабата на общинаря защото без Гунчо замрял добивът на гъши черен дроб.
Надушили му следите в София.Спял на тавана при факира.Въртял се край Гунчо.Пробвал
някой по- изтъркан номер,скришом ,разбира се.
Пред комисията Гунчо пак се опитал да се откопчи.Казал им , че е напълно неграмотен , че не познава буквите и цифрите.Номерът не е минал и ето го наш Гунчо в казармата.Дали му
пушка , но той така се разтреперил,изпотил се от глава до пети.Пушката му се изплъзнала от ръцете.Ама може ли войник на пост без пушка?Чудили се , маяли се какво да го правят?,
Разгеле изгрухтяла някаква свиня.Той дочул познати звуци в казармения двор.Те идвали от кочината.Да , да.Правилно разбрахте, военните си гледали прасета с храната , дето оставала недоядена в кухнята.Гунчо се настанил в една барака до кочината и станал свинар.
Ходеше мръсен и омазнен нагоре- надолу.Сутрин се въртеше край офицерския корпус и просеше цигари. Даваха му. Той с такова печално лице се вайкаше, че понякога войнишкото
му кирливо кепе се пълнеше с цигари.И то- не от трето качество- аскерските , ами офицерски
папироси!
От време – навреме се навърташе към бръснарницата и тогава правеше по някой трик.
Вземаше някакви три обръча и както ни ги показваше ,че са отделни , хоп- хоп!-пред
очите ни ги нанизваше като олимпийските кръгове.Никой неможеше да ги разедини ,освен него.Знаеше и номер с тесте карти. Разстилаше ги- по ръцете и пред гърдите си като ветрило.
Ами с бръснарските ножчета.? Лапаше ги нашият факир едно след друго. След това
му даваха за „глътне” конец..Сюблимния момент-издухваше бензин от устата.си.Някакъв войник ,негов асистент, драсваше един кибрит и през този фойерверк ,Гунчо вадеше от устата си, и то- без да се пореже ,цялата верига ножчета , навързани по необясним начин като някаква странна огърлица.
Капитанът беше доловил ментараджилъците му-че се прави на неграмотен и когато раздаваха мизерните войнишки пари го питаше :-Как разбираш,че не сме те излъгали с парите?А той само скимти като пребито куче:
-По картинките ги различавам , другарю капитан.Едните са зелени ,другите- кафяви.
На уволнението на старата служба , обаче,младите войници си останаха с пръст в устата.
Гунчо се избарал с чисто нов черен костюм,с бяла риза и вратовръзка,измит, обръснат.В ръката му- някакво лъскаво куфарче.
- Е, новобранци!Дойде време да се разделим.Писна ми да се правя на улав две
години!Не е за мен тая вашата служба!Скъсаха ви от наряд. Едната вечер-пред караулното , втората-на Погребите със снарядите,третата- на ГСМ.Нищо , че се гнусяхте !Сакън ,да не ви
омърлям белите чаршафи в спалното помещение!.Халал да ви е всичко.!Бачо ви Гунчо
има покана от мистер Сенко. Асистент ще му бъда.Та догодина , като се уволните ,заповядайте в София- на спектакъл!Ще ви пусна гратис. Чао!
