ЗАДОЧЕН ПРЕГЛЕД.ТОРТАТА С ГЪБКИТЕ
-Гледайте, докторът пак се прибира с рейса от гарата!-забеляза Грую шивачът пръв.
-По вестниците позна , нали!-запита втори пенсионер от агитката пред кварталния клуб.
Има си там стари почитатели на будката за вестници пред гарата. Дават му гратис от старата преса туй-онуй ,дето го връщат за амбалаж и претопяване .
-Няма да седне като нас да чете я-”Трета възраст” ,я-„Минаха години”или „Над 55 „.
Ей ги виж ,под мишницата му се виждат:”Лечител”,”Здраве”, „Домашен лекар”!Бая ще има
да ги преглежда и прелиства докато се върти нощем в леглото.
- Особено ако завали дъжд тия дни,както пророкува Любка Локумчева.
-То и тези вестници са бош лаф за него , ама и за какво му са ония неговите дебели книги- чак до тавана в библиотеката му?
-Впрочем, като стана дума за гара..ти ,докторе не си довърши оня ден приказката.
-За гарата ли ?О, да .Ами стоим си ние с жената на гарата .Прибираме се за Бургас .
Обажда ми се някакъв железничар.Някой му казал ,че аз съм въпросния кардиолог ,когото
търси.Моментално се вкиснах. Бях забранил на жена ми под клетва да не ме издава ,че съм
лекар изобщо!Изгледах я като Исус пред Юда,като конспиратор пред предателя си.А-ах!- си реках.-Уж я помнеше поговорката ,че ако искаш цял свят да узнае нещо ,сподели го със жена!Хубавичко се наредих!Тъкмо вече свърши летовната ни смяна.Влакът вече беше композиран на перона.Сега ще ме карат да преглеждам някой болен тук на място. Не е за сефте!Жена ми вдига рамене оправдателно:-.Хъм, не била тя !Както и да е, предаден съм, разкрит съм !.Няма как!Рискове на професията!
-Кажете – казвам на железничаря-.Мен ли търсите ?.
Той ме изгледа внимателно и колебливо отначало, но после се усмихна:
-Да , да !Познах ви!Вие бяхте.Там , в дъжда.. през нощта ви търсих.. в неделя.…През прозореца, дето ми писахте рецептата.Нали си спомняте ?Преди четири дена беше.Аз ви почуках на стъклото ….Нали сте от почивната станция ,дето е на баира?.
- Спомних си ,как да не си спомня? В проливния дъжд някой търсеше кардиолога.
Стана ми интересно какво ли е станало с дядото.?…………………
…………….. -Ама , докторе за какъв дядо говориш?,Оня ден ни разправяше как като аскер си изпуснал гарата и си скочил от влака.Че си бил кутсузлия-като Марко Тотев!Объркаха се кондиките ти нещо в главата ,май?Или тъй ни се струва?!.-Ме прекъсна един от зевзеците.
- Уф, прощавайте, да оставим за друг път маркототевските истории.Ако ви е интересно , тая
да ви довърша днес…..
-Е, какво?Тоз железничар да не се разсъблече да го преглеждаш на гарата?
-Не , оказа се че съм направил задочен преглед на баща му..
-Задочен преглед? Как така?За такъв не бяхме чували!
-Ами аз сам съм си бил виновен! Никой друг!Какво ми трябваше да питам оня дядо
кой го лекува?
-За какъв дядо говориш?Никой нищо не ти разбира. Сега трета ли история ни разправяш?
- Не ,бе приятели. Бащата на тоз железничар.На края на града го срещнах.Седеше на един голям камък.Точно пред входа на Сладкарската кооперация.
-А ти , пък, какво си търсил там?
-Тортата отидох да търся.Синът ми имаше рожден ден.Ама беше неделя ,когато аз се сетих ,че детето ще иска да духне свещичките.Жена ми ме направи на бъзе и коприва,че съм забравил.:
-Сетил се нашият!.” Разбързал” се!Откъде ще намериш в туй градче в неделен ден торта ?
Аз, обаче ,се заинатих. Казвам й./ако щете вярвайте и вие/:
- Аз тая торта я виждам пред очите си-тортата с гъбките!Ще я намеря!
–Нищо не можеш да намериш! В неделя сладкарниците не работят.
-А в понеделник сутринта откъде ще намерят торти?-Инатя се аз.-Нали някой трябва да ги
приготви?
Слязох от станцията в градчето.Упътиха ме хората. На края на града била сладкарската
кооперация .Последен ми показа входа й въпросният дядо.Той беше кукнал на камъка близо до пътеката към нея..Беше си запретнал крачолите на панталоните и си припичаше краката на слънцето.А те-отекли ,подути. Синкаво-морава на цвят кожа.От пръв поглед личи-сърдечна слабост.Той ми отговори с усилие ,запъхтян:
-Да , това е кооперацията.На, и аз туканка чакам снахата да свършат с тортите , че да ме води при фелшера.
- А защо не отидеш при дежурния лекар?
-Щото веднага ще ми каже:-Влизай в болницата!Ама аз ,ако отида там , ще гиберясам и
после –отопсия ли ,как му казват ,било задължително.Фелшерът ми обеща лекарства за
бъбреци,дано да помогнат.
Не се стърпях и натиснах отеклия крак с пръст.Остана дълбока широка трапчинка.Напреднала
болест!Та му казах преди да се разделя с него:
-Много поздрави на вашия фелдшер, ама му кажи да ти изпише лекарства за сърце!
После влязох в помещението на кооперацията. Знам, че няма да повярвате , ама…
-Да не би да видя тортата с гъбките?
-Познахте!Честна дума.Няма лъжа ,няма измама!Грабвам я оттам и я нося я в станцията . Духна детето свещичките, отпразнувахме.както си му е реда.Хапнахме си доволно и пре-
доволно от тортата с белите гъбки.До късно се веселихме.Децата се налудуваха.Изгасихме лампата , легнахме си.Не щеш ли , вън заваля пороен дъжд. Тъкмо бях задрямал ,когато някой почука на прозореца. Човекът беше мокър- вир вода ,но много загрижен.Стори ми се ,че беше с фуражка , униформен.Няма как- открехнах прозореца от учтивост..Представи се :
- Извинете ,Докторе !Казаха ми,че, вие сте кардиологът?Баща ми е говорил с вас сутринта пред сладкарската кооперация./…И т.н…/Моля ви , напишете какви лекарства да взема
за баща ми?
Обяснявам му , че съм тук на почивка ,че не преглеждам ,че нямам рецепти в себе си ,че
дядото незабавно трябва да влезе в болница. Удари го на молба човекът.Щом на детето си в неделя торта съм намерил /като по чудо/ – и баща му –/ като по чудо/- дай Боже,да спася.!
Та посред нощ написах рецептата върху цигарената кутия на сина му…/Ама той беше вън,до прозореца.В тъмното само лицето му се виждаше…../
…………. Един от слушателите ме прекъсна подозрително:
-Чакай,докторе! За гарата говореше отначало, а сега разправяш за преглед посред нощ,
но в почивната станция.Какъв беше тоз задочен преглед на гарата?Кога?
Ще ви обясня. Четири дни по- късно ние си бяхме събрали багажа и чакахме влака на гарата.Железничарят се оказа сина на дядото.Той е узнал , че си заминава нашата смяна и ме потърсил на перона за да ми връчи армаган -една дамаджана с ракия:.
-Докторе , благодаря за оня ,”задочния преглед” ,посред нощ в дъжда.Стана чудото!.Прескочи трапа баща ми.По тоя повод- от мазата той изкара дамазлъка.
-Имаш подарък от дядото!Петнайсет годишна сливова!Със здраве да я пиеш!............
………….С оная ,троянската отлежала , преди двайсет и башка години се бяхме комкали с младите набори. А сега по тоя случай да му ударим по една бургаска ракия с пенсионните набори.Наздраве! Обещах да не сбърквам занапред реда на събитията ,както стана в този случай ,ама тъй ще е тя – оттук нататък.
