ЕЛЕГИЯ ЗА МОСКВИЧА

Много бързо забрави българинът за „Москвича”!Пази боже- сляпо да прогледа!Юрнаха се

всичките по автоморгите на Запада.Обраха до шушка всички трошки.Напълниха градовете

с лъскави ламарини. Чак синя зона се наложи да въведат общинарите.Отвориха работа и на

 паяците.Не че и моя Ситроен не е двайсетгодишен ,ама не мога така лесно да забравя моя

 жълт звяр-„Москвича”! Вероятно и той е бил произведен в понеделник ,след неделния запой.

Но вършеше ли работа?И още как?Чак до Симитли ме е возил .Верно , че носех три туби бензин до там.И че точно там прегря и му сменях коляновия вал тъкмо след като поскъпнаха частите ,но това е друга тема.

  . Все пак най- незабравим си остава денят на сефтето.Голяма радост ,че и  гордост чак!.Майка ми и баща ми щастливо се кипреха на задната седалка.Карам аз по пътя за  Созопол с пълна газ,та пушек се вдига!.Някакви нахалници  от Коларовград ми светкат отзад.Искат път от мен ,моля ви се!Поглеждам километража- 120 км/час.Как?На някакви пришълци ли да се дам?Срамота е!Натискм педала ,но на завоя ме дебнел КАТ!!. Спирам ,разбира се.”Пояснявам им” някакъв вариант от правилника за движение по пътищата. Не хваща дикиш!Капитанчето започна да пише наказателния протокол.Няма прошка!Тъй и тъй-превишена скорост…

.И в този момент от колата излиза една жена.Обръща се към доброволния сътрудник- мъжа й:

      -Пешо ,този доктор не го ли познаваш? Той почна да мънка ,но тя го сряза:

    -Бъбречната криза кой ти я лекува, бе?Я го виж по- хубаво!

     И аз си припомних случая.На домашен адрес бях ходил в тях. Той се превиваше от кризата.

 Беше изпотен и чак скърцаше със зъби от болка. Инжекцията помогна.Успокои се човекът.

  …. Капитанчето спря да пише по средата на акта.Пешо се ухили глуповато. Какво ли ,пък,може

 да каже като цивилно лице човекът?Но  жена му не мирясва.Сопна се на катаджията.:

     -Я чакай малко ,бе Кольо!Искам да използвам случая- да ме консултира доктора.Пешо,

обясни му за какво става дума.Последва нещо като съвещание.Поканиха ме в тяхната „Волга”.

Ахнах от изненада при прегледа!Не очаквах ,че става дума за рак! Напреднал!Кратеровидна

рана на дясната гърда!Забравих всичко!Как може?Градска жена – в такова състояние? Изрових от джабката ми някакви рецепти. Тя не ще и дума да чува за операция!Не помагат никакви разяснения и убеждавания.Не помня кога съм се настанил-за по- удобно отгоре ,на капака на катаджийската кола ..Дадох някакви наставления.Настъпи обрат –загледаха ме с уважение.

      Сега-на 180 градуса-ситуацията.Решават да ми опростят греховете.Но актът вече е написан.

Все пак ,намериха компромисен вариант.Върху издадения акт написаха:”Лицето е с малка заплата и многочленно семейство.”Така се отървах с минимум глоба от 20 лв.по случай на

бойното   кръщение на „Москвича”.После някой ми каза ,че на някакво табло упоменавали

 за моето нарушение.Е как да не карам оттогава нататък по правилата?Предпочитам да не ме

„спасяват” бившите ми болни.Двайсет години вярна служба и дружба –с моя жълтур!Как да

 го забравя?Колко пъти ме е возил ,но и колко пъти съм го бутал?Ние си знаем с него!