Какви ги вършехме през петдесетте години в училище?!Нашият АМАРКОРД, бургаският / Не този – на ФЕЛИНИ/ също си го бива.  Ето някои „ подвизи” оттогава.

      Няма да забравя как изгонихме Малебито.Тя беше нова учителка. Стараеше се , знаеше си материала.Но  ,пусто око ученическо!.Когато пишеше на дъската, с гръб към класа, някой забеляза ,че Д-то й се люлее под роклята.” Като    малеби се тресе”!--,прошепна някой.И така я кръстихме. А името й беше Василка.

    За беда ,на Васильов ден обичаят е да се пеят   песни в чест на Свети Василий. Влиза даскалицата в клас. Поздравява ни.Ние сме прави, застанали да я посрещнем. Изведнъж отпред се появява Марин/Марината/ и започва да дирижира. Целият клас запява  в хор:  -На орехо, Василе ,Василе…Че кацнаха ,Василе ,Василе.. две птиченца ,Василе, Василе….Почерпи ги ,Василе ,Василе..с руйно вино , Василе , Василе ..  и ракия,Василе , Василе..

                  И така-един път ,два пъти …, пет пъти !Пеем ние с цяло гърло..Зяпаме я в лицето.Тя отначало се усмихваше на нашето” приветствие „, но работата загрубя. Тя се просълзи. Цялата й рокля се намокри. Ама   ние пеем напук.

    ,……  Та ние сме причината  да напусне тази даскалица.Отказа се от професията и станала чиновничка някъде.горкичката.

                Ама ,пада ни се!Назначиха на нейното място една Кукарджа , една Кикимора! Не ти е работа!. .Изцежда те на дъската като прани гащи и ако оживееш, се измъкваш   като пиян след изпитването с някоя кирлива тройка в бележника.Голям зян настана!Голям грях сторихме!Язък за Василка!Готин човек беше, ама ни подведоха хайманите- репетенти тогава.

        Ами Мамула? Ах ,какво ли не сме го правили, човечецът? Че копчетата от костюма ми ли не му рязахме…незабелязано/ -Пардон-би казал пакостникът.-Нали му ги пъхахме в джоба-за да му ги пришие отново жена му./

         Че в бакелитовата мастилница на катедрата му ли не сипвахме мамулени зърна…

        . Леле ,умирахме си от майтап,когато оплетеше някоя фраза.,като:” Колелото на историята се върти”,както казват Фридрих Маркс и Енгелс”.Или когато казваше:”Смейте се!Тропайте с чиновете по краката!Смейте се сега вий! Смейте се ! Но който последен се смее…./И целият клас във хор довършваше фразата”:Най- хубаво се смее..”

          Но за коронния кодош са ни разказвали по-големите . Мамулът се оплакал на Директора от един ученик  , че забивал нож на чина си в неговия час нарочно и прочее. Накрая този тип го изключили от Гимназията. Той , обаче, измислил „гениалното” отмъщение.Хвърлил един голям патладжан през прозореца – в класната стая. Стъклото се счупило с трясък.Патладжанът се търкулнал в краката на Мамула.Той изпад-ал в истински ужас.Отскочил светкавично до стената , втенчил се в патладжана и почнал да брои:”Двайсет и едно…Двайсет и две …Двайсет и три.”./Помислил , че е жертва на атентат и са хвърлили в стаята ръчна граната.

След това прошепнал с облекчение”:Мичона, …Чочо,…Аз..!...Ох, не е бомба!” От облекчение си засърбал слюнката в устата. Разминала се опасността. Представил си най- скъпите му хора- жена му и дъщеря му,човекът…

        И още колко много  „подвизи” имам да ви изброя!Чао.- до скиб!