Влизат  в кабинета  двама запъхтяни :

-Дохтуре ,молим ти се, ела да видиш Карабибера!Многу  задух има !Да та  викнем сме

дошли.Ама  да н,са забавиш!Жив зян е горкия!Жена му съ убади.-Викайте   –кай-

Куварталния,щото от  Тубата гу  списали скору , ама не фела  Карата !Завалията кат

илария  на суху  диша.Нали знайш ъдресъ ?Там , бе , на улицата Крайната ,до уградата

на Строителния.

     Заварвам Асан седнал на един стол обратно , подпрял ръце на облегалката.

Той по рождение си е” кара” ,но отгоре на това лицето му- синьо- мораво  като патладжан.

Въпреки всичко ,захапал е една цигара „Ударник” и пуфти димът из стаята.

 Започна да обяснява:

-        А бе , дохтур ,к,во ми стана ? Вчера ма списаха от Тубата .Казаха  ми , че с белия джигер

вече съм бил тип- топ , ама вече сърцата трябва- кай –да лекуваш ама не-

 при нас , ами в Сърдечното , при Чилингирата – спициалиста.Ама той пък , бил в отпуск.

На , затуй ма прибра жената и та викнахме .Дано да ма упраиш тука , че закъсах яко.

   Загсих му цигарата  и го прослушах. Хъркат му бронхите- като на заспал сархош  в

канавката край кръчмата.Помирисах го. Не е пил.Като издиша, чак очите му ще изскочат-

червени жилки лъкатушат по очните ябълки.Шийните му вени-издути , шията – напрегната.

Причуках му гръдния кош.Навсякъде- плътен  тон-както при воден плеврит. Казвам му ,

че има вода в гърдите, а той не може да повярва.

     -Няма вода , ба дохтур!В Тубата казаха , че джигерите са ги управили.Задухът бил от

 сърцата. Нал затуй мъ насочиха към Кърдиологията?. Я виж сега , как ми е сърцата?

      Какво да му обяснявам?Той си знай неговото.Още веднъж прислушах сърдечната

дейност. Не беше там причината.Запретнах ръкави ,приготвих инструмента, направих  му

плеврална пункция/.Да , там , в къщи ,както си беше седнал обратно на стола./Доста

течност изтече.Гледа я Асан и се чуди:

  - Туй вий ,дохтурите , сте като индийските факири!Боднеш вената- вино тече.! Боднеш

 Джигерата- ракия тече!. Голяма работа сте , ей!Сега ми олекна, слава богу!Хм, дохтуре ,

 ама аз загрях туй твойто чукане по гърба ми.Хич не биеше на кухо ,ами обратно-

сякаш по дувара удряше пръста ти..Знам го и аз тоя номер…Айше , дай медала от

чекмеджето.!     Аз недоумявам.

      Жена му гордо ми показа”-Златен орден на труда.”!

      -Знайш ,дохтур, за кво  ми го дадоха?Бригадир съм аз в рудника.Трийсет го-

дини-катастрофа при мен няма !Ама кво прай Асан?Първи влиза в галерията и

 чука с кирката по стените. Бий ли някъде на кухо, никого не пуска вътре. Викам

 бомбаджията, гръмва на кухото и чак кат се вдигне пушека.,аз пак провевявам.

Чак тогава ги пускам тия , младите.Те , пушламите ,все бързат.!Искат веднага да

почват.-Нямало страшно! –викат ми.Мънгизи им трябвали.Да н, съм ги бавел.с тез

пруверки., Ама само в мойта бригада всички са живи и здрави.Ашколсун и

на тебе,доказа ми. Пък аз само до трето уделение ходих , ама сече ми пипето,нали?

     Една седмица по-късно пак ме викат при Карабибера. Заварвам го-седнал на

цукало и под него пушек- с миризма на сяра. Провежда народно лечение.

 -Маясъл,-казва-дохтуре. Сега ,пък туй ми е зорът. Не му стига на магарето краставицата , ами

 и мухите го хапят..

        Посъветвах го да постъпи в хирургическо отделение .

      -Не става-казва Карабиберът-Няма начин. Къде по- напред  да утида?В Тубата-

за джигера.  , при Чилингира- за сърцата , в Хирургията- за гъзата?Да съ разкъсам

 на три?Как да стане! Тука ша стои  Асан.Куварталния дохтур ша ликува всичко. !

Бизим дохтур – чок и  дохтур!