Осъмна в пепел Тайната вечеря.
Осъмна в дим и марков алкохол.
Осъмва с шепот , напоен от лицемерие .
Осъмва с фарса:”Юбилеен Карамбол”.
Билярден карамболно ловък удар,
но вместо топките, Човекът- с” Наш човек”
да заменят във юбилей натруфен
и... в шеста глуха -сбогом със привет!
Стъкмен е фарсът:” В отдих си заслужен...”
“Т и знаеш колко ний държим на Теб!.”..
И секретарка с поглед теменужен
поднася просълзения букет.
...........................................................
Добре дошъл, Учителю при мене !
Добре дошъл- на утрото ми гост.!
Добре дошъл – на чаша Откровение!
Тури му пепел!Нас ни свързва мост.!
Добре дошъл в таз нощ , след” Юбилея”!
По дяволите тези” големци”!
Какви ти големци! Пигмеи!
С цял ръст над тях,Учителю си ти ! !
``````````````````````````````````````````````````````
Учителю! Задочно те съзирам-
в аулата , преляла от народ.
Букетите са влакът дерайлирал.
Сърцето ти- сирена вие:-Стоп!
За пръв път- без слушалката ти вярна,
е зинал никотиненият джоб.
От утре- вещ музейна , инвентарна
нима ще бъде твоят Стетоскоп?
А трябва Той!.На всички хора трябва!
Без рупорът Му кой ще ни сплоти?
Сърцата грешни кой ще изповяда?
Щафетата Ти кой ще продължи??
..............................................................
Учителю, цигара да запалим!
Дай огънче, че мойта зле гори,.
че огънят не бива да догаря
че огънят с Теб иде призори!
Наздраве ,Гостенино! Утро в теб сребрее.
Да пием със отворени души!
За оня пламък , който не старее
и... за живота- за да не горчи!
В памет на д- рЧилингиров
Задочен тост
Добре дошел в таз нощ след юбилея,
Учителю, на мислите ми- гост!
Събуждаш ме , че утро вън сребрее,
че време е за теб да вдигна тост .
Добре дошел,напук на юбилея!
Напук на тези лицемери-“големци”!
Какви ти големци?Пигмеи!
С цял ръст над тях ,Учителю ,си ти!
Учителю ,задочно те съзирам
в аулата , преляла от народ.
Букетите са влакът дерайлирал.
Сърцето ти- сирена вие:-Стоп!
Стъкмен е фарсът:”..В отдих най-заслужен...
Ти знаеш Партията как държи за теб...”
...И секретарка с поглед теменужен
поднася просълзения букет.
За пръв път без слушалката ти вярна
е зинал никотиненият джоб.
От утре вещ музейна ,инвентарна
нима ще бъде твоят стетоскоп?
А трябва той! На всички хора трябва!
Без рупора му кой ще ни слоти?
Сърцата грешни кой ще изповяда?
Щафетата му кой ще продължи?!
Учителю!Цигара да запалим!
Дай огънче , че мойта зли гори,
Че огънят не бива да догаря ,
Че огънят с теб иде призори!
Наздраве , Гостенино! Утро в теб сребрее.
Да пием със отворени души-
за оня пламък ,който не старее
и... за живота – за да не горчи!
