Пред мен е той- с въпроси като свредел-   

очакващ , питащ-моят пациент.

Драгоценен   механизъм е повредил

събрат ми- Хомо Сапиенс.

Каква е диагнозата ? – Ме  пита.

-Ще оживея ли?...Не  криеш ли беда?...

 Въпросите –шрапнели ме обсипват :

-Къде? Защо мен?. Как тъй ? Откога ?

За миг смълчи го, моля те ,  слушалко.!

  Сигнал дочух в  хриптящите гърди:

- Не вярвай в диагнозата банална!

Жаравата с ума си разрови!

.....................................................................

Къде ме водиш , трескава  размисъл?

 Откликвай    на въпросите- шрапнел!..

До всеки орган на адрес съм писал .

Къде си ,диагнозо , моя цел ?.

 В кой  пъзел се  спотайваш педантична

ти , диагнозо ,натъкмена  до симтом.?.   

Стъкмистико!Животът те отрича!

Животът не побира  се в синдром?

................................................................

Стъкмистико!Хиляда    да отсееш,

 в живота – диагнози-цял  мильон .

Но единствената важна-“ ЩЕ ЖИВЕЕ !”

е диагнозата  в  човешкия  канон !