Прилепи прелитат по ефира.

 Писъкът им носи мойта вест.

-Ало , поща!Трябва да издиря

близки  на човека  с тоз адрез:...

...Час по час телефонирам.:

-Ало, ало!..Никакъв ответ.!

Телефонът – също депресиран,

уморено грачи:SOS!

Eгзитус!Фаталното се случи!

Трябва да изпратя кръстна вест!

Близките му трябва да научат

за покрусата нощес.

........................................................

-Сестро ,между нас да си остане!

Пак ли съм навиквал? Е, прости!

Зъбките си знаем  не от лани.

Но такъв съм -ври ли и кипи...

Шок- игра разказа ни сърцето!

Спира , тръгва, сепва се , мъжди!

Десет метра лента – с екагета.

Ту- зиг-заги, ту-кошмар- черти.

Кръвно- нула!.Зениците- пропаст!

Трепем се напусто. Не спори!

Нe- инжектомат, а чарк разтропан!

Вън от абокята  кръв сълзи.!

Лоши вени!..Бод..!И таз се пукна!

Пробвай тази!Браво !Точен бод!

Закъсняхме! Тъмносини устни!

Не помага струя  кислород!

.............................................................

На разсъмване  надеждата последна

рухва с вледеняващ   знак!

Сетен пулс, гримаса,синя  бледност

 и... в очите- прилепи и мрак...

.............................................................!

-Ало ! Кой е?(.Свързах се най – после!)

..Майко, жалко!..Лоша новина....

-Зная ,синко  по поличбите.. От снощи

прилепи   прелитат   у дома...