Пред мен е той- с въпроси като свредел-
очакващ , питащ-моят пациент.
Драгоценен механизъм е повредил
събрат ми- Хомо Сапиенс.
Каква е диагнозата ? – Ме пита.
-Ще оживея ли?...Не криеш ли беда?...
Въпросите –шрапнели ме обсипват :
-Къде? Защо мен?. Как тъй ? Откога ?
За миг смълчи го, моля те , слушалко.!
Сигнал дочух в хриптящите гърди:
- Не вярвай в диагнозата банална!
Жаравата с ума си разрови!
.....................................................................
Къде ме водиш , трескава размисъл?
Откликвай на въпросите- шрапнел!..
До всеки орган на адрес съм писал .
Къде си ,диагнозо , моя цел ?.
В кой пъзел се спотайваш педантична
ти , диагнозо ,натъкмена до симтом.?.
Стъкмистико!Животът те отрича!
Животът не побира се в синдром?
................................................................
Стъкмистико!Хиляда да отсееш,
в живота – диагнози-цял мильон .
Но единствената важна-“ ЩЕ ЖИВЕЕ !”
е диагнозата в човешкия канон !
24.03.2009
Здравко Андронов