Никотинов ореол бе Тя самата.

Не- жена , а призрачно  видение.

Две очи , вторачени в м.ъглата,

Сомнабул-  на бюрото пред мене.

.........................................................

Приближих. Ни помен от прическа:

Кичур бял- в косите разпилени .

Грим и пот- палитрена гротеска

в струйки – аркансилено зелени.

Пепелникът й-“  декомпенсирал -“

от карминено  гарнирани  угарки.

(Ял от корекомското   червило

и  будувал часове кошмарни!)

............................................................

Новата- за първа нощ - дежурна.

Новата – ни жива , ни- умряла.

(Нова , но  не- с длъжност синекурна,

а  дежурен лекар.-втора смяна.)

Новата. В ръцете   - трепетлики

потреперва маларично химикалът.

Нито ред – във       рапортната книга!.

Сълзи- върху страницата бяла.

............................................................

Първо нощно.Ад или дежурство?.

Звън. Линейки.Три носилки.Тясно.

Три инфаркта !.Буря подир буря!!

 Екзитус- след екзитус!!!.Фиаско !!!

Кръстове –връз листи на бюрото !.

Диагнози (/окончателни!/) на трима.

ЕКЗИТУС!! Излишен е въпросът  :

“Произшествия таз вечер дали има?”

...............................................................

Оставете я , началници на мира !

Да претръпне след закалката трикратна.

Млада кръв в кипежа ферментира.

Пресечеш ли я –  изстива   безвъзвратно!