Що за хал  е , Господи всевишни,

 попрището ,  дето ми  избра?

 Поприще- през рани и въздишки,

 поприще – със скалпел и игла.

Моят хал- файянсово   затишие  

и сред него- аз – над свой събрат,

доверил ми се- аз в  бездна  да надничам,

 там , в разкрития  анатомичен ад.

Моят хал-в  стерилната   арена -

 на дуел  със  спотаил се враг.

Дебнем се над жертва  повалена .

Дебнем се  всред непрогледен мрак..

Моят хал-- в съня си   да се връщам  

в схватката , във сетния  дуел ,

пак атласите в ума си  да отгръщам,

сто пъти , които съм прочел! .

  До  живот е халът мой.  Не мога

 да  изклинча :” -Нека някой друг.”!..

 Лично  поверил си ми го , Боже !

 Отредил си-- аз да съм хирург.