Бели нощи /– не по Пушкин-край река Нева!/,
а под млечно- бяла крушка-мижеща заря.
Бели сенки. Димна стая.Дълга нощ,към три..
Всичките ни клюки знаят варните стени..
Шепне бяло огледало,взиращо се в мен,
...че в косата ми видяло кичур бял съвсем.
...Че тоз плочник теракотен някога бил бял,
но от нашите сабо- та бял ден не видял..
...Че с угарка гетенаксът бял съм прогорял.
...Че заклет проклет пушач съм, нокът пожълтял.
...Че по цяла нощ ще тичам,( май и цял живот!),
щом диспетчера наричам с прякор ” Октопод”
зарад трите телефона с бели пипала
и ликът му на Горгона с лупи- очила.
...Че ме юркал по адреси( без да съм се спрял)
той в кварталите далечни – със кумлушка кал..
А в клепачите ми стружки в саботаж дерат.
Наниз арнаутски чушки в тях без сън горят.
Бял фаянсов умивалник плисва струя в тях:
Аква вива Господ дал ни! Мий се ,не е грях!
Чака ме кола на двора.:-Докторе , излез!
Бръм!-потегля с рев моторът:-Хайде ,на адрес!
И прибавя дяволито: - Родният ти град
лекар като теб зачита-бургазлия млад.
Смига надписът пред входа:-Дръж се- на инат!
Шик си – по последна мода – с белия халат.
С бели нощи съмваш още в мене ти , Бургас
С оня надпис денонощен:БМП-Бургас.