Нощ е. Крайпътните вейки

ни махат:-Привет и късмет!...

Пришпорваме Баба Линейка :

-Дий , Старо!Дай газ и…напред!

 Пъртина-  къртичина снежна

 май  Коледен Гном е дълбал-

 че чака ни с много   надежда

принцеса от този квартал.

Ах, гасне в тоз час тя в леглото!.

...Възглавница..Блед силует...

 Челцето й лъхва  с дъх топъл

 на ябълков бабин оцет.

 Сенки тревожни  зад мене

  рисува със трепет  свещта.

  Ръчички докосвам студени.

  Гореща се стича потта .

 Чуй,спяща принцесо  бургаска !

Над тебе  не бди Ел Хеким!

 С линейка дойдох, не - с каляска .

 За жалост , не съм царски син.

Не  нося кристална пантофка,

 но  готвя  ти приказен цяр..

Вълшебна е мойта спринцовка!

Тя носи  ти Коледен дар.!

 Нощ е . Сирената  пей  пак.

 Път  хлъзгав-за  кънки на лед.

 Не сдава се Баба Линейка.:

- -Хей ,Докторе !Пълен напред!