С ЛОЗОВ  ВЕНЕЦ НА ГЛАВАТА 

Над  бюрото ми , на стената виси един лозов венец.С него ме увенчаха на Трифон
 Зарезан.Оказа се ,че аз съм доайенът на тази компания.В никакъв случай не съм 
 бил душата й , обаче.Точно "Тамадата" ни ме удостои с тази престижна награда .
 Приех я защото той, така да се каже , ме откри  и насърчи да споделям преживели-
 ците си .Куриозното беше , че "коронясването" ми беше на винарския празник( по
стар стил), а този неизчерпаем ,пълен с  проекти човек , внезапно ни напусна точно
на Трифонов ден( по нов стил). Точно това ме кара да изсипа де що има в главата 
 ми на тая тема,защото само споменът за него може да ме накара отново да пиша .
        Тъй като това са спомени на човек достигнал до възрастта на лозовия венец
(не на трънения,слава богу ,нито на "оня" ,за вечная му памят)редно е да обърна
тефтера с лакърдиите доста лазарника назад.
         Ето ,тръгваме на село с училищния авер.Неговите родини са ни поканили.
Още на слизане от рейса ми тикнаха една дамаджана пред устата:--Пий ,момче 
и не бой се ! И моя милост , нали си е аджамия ,удари два -три смели гълтока. . 
 Ама посрещачите не ме оставят така лесно да се измъкна. Току ме подканят.
Е, няма да се излагам пък и аз.!Още по пътя ме отряза младото вино-резак!
Нейсе!Същата вечер тръгваме да правим серенада на някакви познати момиче-
та на моя приятел,който пееше много хубаво.Тогава на мода беше шлагер една
гръцка песен -"Хилядес онира" (В превод нещо като" хиляди мечти- сънища").
Куриозът в случая беще ,че домакинките били с гръцки корени,но от нашата песен 
 помислили ,че пеем на немски.Както и да е ,много бяха поласкани. Почерпиха 
 ни ,както се досещате ,с вино. Кана с бяло вино ,а в него плуват плодове.Аз ,
завалията , седнах близо до печката и така съм се омаял ,че като ставахме да 
си ходим, съм издрайфал такова "серкме" в ръкава на шинела си ,че са ми се олю-
ляли краката като мокри луканки..Как сме се прибрали ,отговор няма.
Още повече, че сме вървяли три - четири километра. вечерта ,През някаква угар
сме минали. Даже по някакво тясно мостче !.Как не сме се претрепали в тъмното.?
Късмет, няма що!Голям "героизъм" изобщо!.Бяхме се уговорили с приятеля да
говорим на немски, ако искаме да си кажем нещо без да засегнем неволно
домакините. Аз попитах любопитно:-Во арбайтетет бати Кольо? На което
отговорът беше:-Бати Кольо арбайтет ин Те-Ке-Зе - Се. Последва моят втори
въпрос:-Вас арбайтет Бати Кольо?Последва "суперсекретния" отговор:-Бати
Кольо арбайтет мит Трактор.Оказва се ,,обаче, че подът на нашата стая
бил от дъски-дюшеме и отдолу ,където е била стаята на домакините
,целият наш разговор се е чувал изцяло.
     На другата сутрин нашите домакини полюбопитстваха:-Снощи си говорехте,
май че, на купешки.Нещо за текезесето се разправяхте ,за трактори стана дума.
Браво !, Ентелигенски лапета се извъдихте.!        Умряхме си от гордост..!!
    Такива  времена са били. Ние , абитурентите , за първи път вкусвахме от
спиртните пари. Сега от прогимназията хлапетата са наясно по тези въпроси.
и никакви такива немски приказки днеска няма да чуеш! Сега:-Ду ю спиик инглиш?
И тъй нататък.Никакви такива сантиментални греко-песни!.Хеви метъл и прочее!
Пък и кара-тавани с дюшеме под няма вече.О, минало незабравимо!