Потребителски вход

Запомни ме | Регистрация
Постинг
05.09.2018 01:11 - препоръчителят
Автор: zdravkoandronov Категория: Лични дневници   
Прочетен: 330 Коментари: 0 Гласове:
0

Последна промяна: 05.09.2018 01:57

Постингът е бил сред най-популярни в категория в Blog.bg
             След прегледа си пациентката ми спомена ,че имала препоръка за   мен.От неин близък била.тази препоръка..Оказа се ,че това е бай Иван.О ,разбира се ,че се сетих кой е?Доста време сме били заедно с него рамо до рамо.И досега го виждам.Той- на кормилото на автобуса , аз- точно зад него ,на предната седалка съм седнал с лекарските такъми.
             Заслужава си да разкаже човек за него.В  Сомат- международни превози той работил дълго.Обикалял Европата с Тир-.овете.Явно ,че е бил изряден шофьор ,щом  
 си го харесал накрая директорът за личен шофьор. И оттогава му излязло името Бай Иван-директорският.Че кой не би искал такъв шофьор?Винаги точен, трезвен ,с оборудвана машина. Готов да услужи, да помогне при авария.Познаваше и най-малко-то болтче на колата си. Усещаше даже , ако в грайфера на гумите му е попаднала клечка и ли някое камъче.  За пирон да не говорим. Начаса спира ,остранява го и продължаваме безаварийно.
            Веднъж заедно с него ходихме на оглед за автобуси - втора употреба .Техникът,
който трябваше да ни запознава с различните марки остана смаян.Бай Иван познава-ше до подробности всички коли без изключение.Даже го поканиха да остане там на работа.Доколкото си спомням предприятието се казваше "Кълвача".
            Няма да забравя пътуването до Белмекен. Валеше сняг .По пътя ни задмина 
 някаква кола и вероятно от нея изхвърлиха нещо.Предното стъкло на нашия автобус 
гръмна и се разпиля на хиляди парченца  върху лицето на шофьора ,че и до мене ,на първата седалка имаше много остри отломки. Благодарение на Бай Иван успяхме да
 продължим. Аз се постарах да овладея малките кървави ранички по лицето му , а той
стъкми от найлон импровизирано предно стъкло.Тъй като прозрачността му не беше
 задоволителна ,нашият шофьор проби една дупка в найлона за да ноблюдава директпо пътя. През отвора вятърът навяваше снежинки ,но той не се разколеба . Благополучно  ни изкачи до спортната станция.Голяма воля имаше в този дребен на ръст човек!
            Не се забравя и как саморъчно поправи автобуса по време на едно пътуване.
Бяхме спряли за кратка почивка на едно пътно бистро късно през нощта.Когато реших-
 ме да потеглим ,се оказа някаква неизправност .Около петнайсетина минути бай 
 Иван правеше оглед на предполагаемата повреда. После се разбра ,че ще се забави дълго поправката в двигателя и отборът се прибра с наета от близкия град автобусна кола.И каква беше ,обаче , нашата изненада ,когато непосредствено преди да влезем
 на крайната ни спирка- стадиона, чухме добре познатият клаксон на нашата "Сетра"!
Не само ,че успял да отстрани аварията на колата , а дори да ни застигне въпреки 
 аванса на наетата кола. Не си оставяше той магарето в калта.                               
            Най -весело ставаше ,когато по пътя пред нас футболистите на отбора зър-
 неха някой тир на гастарбайтери.Тогава те започваха да го увещават:-Бай  Иванчо,
хайде да му разкажеш играта на тоя!И се повтаряше много пъти все тая невероятна история. В подножието на височина по пътя нашата старичка"Сетра "се прео-бразяваше.Набираше скорост,застигаше смаяния шофьор наТир."Мерцедес" и
 съвсем безочливо го изпреварваше под бурните възгласи .на младежта.Шофьорите
гледаха със смаяни невярващи очи и се кръстеха.Това изглеждаше невероятно, пълен абсурд!.А каква беше тайната ли ?Ще ви я издам.Под капака на "Сетрата " бай  .Иван беше монтирал мотора на"Волво" , а отдолу ,на шасито- въздушна възтглавница.
Като я погледнеш отвън-стари неугледни ламарини ,плачещи за скрап.Уникум!
           И, все пак ,защо ,пък ме е препоръчал ли ,ще попитате?Нали знаете , юнак без рана не може. Кучето му го беше захапало здраво ,че се наложи аз да влеза в ролята на  травматолог.Освен това  бай Иван ,нали си е перфекционист , спрем ли с отбора 
 някъде за тренировка и ето го - запретнал ръкави , легнал под колата и майстори нещо. Поради това доста пъти се налагаше да му лекувам  болежките- кога ишиас,
 кога -плексит ,да не влизам в подробности.Добре си другарувахме с него. По лагерите сме  били в една стая  Мачове сме гледали рамо до рамо.Помагал ми е да си 
транспортирам  докторските оборудвания .Пък и почти си бяхме акрани по години..
         Разказвал ми е за баща си. Той ,пък бил известен с умението си да открива 
 с пръчка- багета къде има подпочвена вода-за кладенци.Изглежда ,че от него моят приятел беше наследил доста талант и трудолюбие.
.         Внуците му израснаха пред очите ни. Той мечтаеше да ги направи футболисти.
Видях в един тъжен ден ,когато до доведоха тежко болен от Паркинсон.Те вече -  
едри като канари младежи го донесоха на ръце в кабинета за   да го лекувам за последен път, 
           След пенсионирането си ме е канил  на село в градината си. Тя беше неговата
 гордост- овощни дървета ,кокошарник ,кладенец .,лозница.Там беше цяло лято.
Черпел ни е с неговата гордост- прасковите,а също- и яйца от собствените-
щастливите кокошки.
           Когато се срещнехме ,прегръщаше ме сърдечно усмихнат ,радостен ,искрен.
Нали е хубаво ,когато такъв човек те препоръча на близките си?Жалко ,че него вече го няма. Но ,както виждате ,такъв човек не се забравя.


 

 
  
 







Гласувай:
0



Следващ постинг
Предишен постинг

Няма коментари
Търсене

За този блог
Автор: zdravkoandronov
Категория: Поезия
Прочетен: 151966
Постинги: 256
Коментари: 31
Гласове: 98
Календар
«  Март, 2024  
ПВСЧПСН
123
45678910
11121314151617
18192021222324
25262728293031